Всяка година, Холивуд напомпва “историческите” си епоси по толкова изкривен, пропаганден и служещ на себе си начин, че вие се чудите колко глупави са те. Но опитайте се да “поправите” някои от тези исторически неточности и бързо ще осъзнаете това, което сценаристите на Холивуд знаят от години – историята е незадоволителна.
Ето списък с няколко филма, за които сме доволни, че никой не дава пет пари за тривиални неща като “какво наистина се случи”.
Филмът: Ръсел Кроу и Ридли Скот представят епичната история за Максимус, римски генерал, който става роб; робът, става гладиатор; гладиаторът се изправя срещу императора.
Неточностите: Истинският Комод, който жадува за сестра си във филма, всъщност е бил високо почитан от сената и управлявал успешно в продължение на 13 години (вместо няколкото неефективни месеца, показани във филма). Също така, императора наистина е проявявал интерес към гладиаторските битки (но прикрито), той не е бил сред публиката на двубоите. Комод е убит по време на баня от борец на име Нарцис.
Защо нямаше да струва иначе: Никой не иска да гледа как на Ръсел Кроу са нужни цели 13 години, за да убие императора, който всъщност е приличен човек. Само и само после да бъде пребит до смърт от някакъв си борец. Освен това, ние харесваме злодеите както харесваме и Битие (от Библията), с връзки, намекващи кръвосмешителство.
Филмът: Филмът бележи първия опит на Мел Гибсън за историческа възстановка. "Смело сърце" ни показва едно обещаващо начало на режисьорската кариера на Гибсън. Няколко години по-късно, отново видяхме как звездата убива англичани с брадва в "Патриотът" (този път само пред камерата). А през 2004, видяхме как режисьорът Мел осъжда героите си на ненужно дълги сцени с мъчения в "Страстите христови".
Неточностите: От обикновен човек, изкачил се от калта, за да защити родината си, Уилям Уолъс всъщност е бил рицар от благородно семейство. Баща му, Макълм не е убит от англичаните, а се бие на тяхна страна, заради политическа услуга, която са му направили. Вместо полички, кланът Уолъс и армията му носят жълти ризи.
Защо нямаше да струва иначе: Можем да си представим, че ако Мел Гибсън трябваше да изиграе още по-сложна и многопластова роля от тази на праведен борец–крал, лицето му щеше да се пръсне от напрежението.
Филмът: Американец, чийто дом е нападнат от чужденци превърта и убива всички от расата на хората, които са го нападнали – дори и такива, които нямат нищо общо със случая. Точно така!
Неточностите: Героят на Мел Гибсън - Бенджамин Мартин всъщност е базиран на действително лице от Революционната война – Франсис “Блатната лисица” Мериън. Освен по-запомнящото се име, има няколко значителни разлики между героя на Мел и Мериън. Мериън никога собственоръчно не е убивал цяла британска пехота. Вместо това, той е убивал дузини невъоръжени индианци Чероки и многократно е изнасилвал своите робини.
Защо нямаше да струва иначе: Това щеше да ни даде по-ранна представа, че нещо съвсем не е наред с Мел Гибсън. Не сме сигурни обаче, че някой би искал да гледа филм, в който лошите запалват църкви с невинни хора, а добрия герой насилва сексуално робини и ловува индианци.
Филмът: Джуд Лоу влиза в ролята на войника У.П. Инман, който трябва да намери пътя към любимата си – Ада, докато се справя със смъртоносната дива природа, разрушенията на войната и Рене Зелуегър.
Неточностите: Докато Джуд дезертира едва след поразителна битка, истинският У.П. Инман е арестуван два пъти за “страхливо напускане на поста си”. Също така, Инман започва пътуването си от болница в Ралей, Северна Каролина, което е на около 250 мили източно от Студената планина. Някак си е смущаващо, как той минава до Атлантическия океан, намиращ се на около 400 мили от пътя му, преди да стигне дома си.
Защо нямаше да струва иначе: Въпреки всичко споменато отгоре, най-спасяващата историческа неточност във филма е факта, че жените през 19 век рядко (ако изобщо са го правили) са бръснали краката си. Вземете всяка една романтична сцена между Ада и Инман и добавете звука от триенето на 6-месечни косми по краката, и ще разберете какво имаме предвид.
Филмът: Моцарт, рок звездата с кожени панталони от класическата епоха пърди и прави секс с благородни жени, докато композира великолепна музика от раз. Всичко това пред раздразнените очи на съперника му – Салиери, който прекарва времето си в планове за убийството на Моцарт.
Неточностите: Амадеус Моцарт е имал чувство за хумор и от време на време се е наслаждавал и на груби шеги, но по сведения е бил далеч от развратния, кикотещ се глупак изобразен във филма. Повечето историци са единодушни, че отношенията между Моцарт и Салиери са “приятелско-съпернически, белязани от взаимно уважение и почит”. И ако филма намеква, че Салиери може би го е убил чрез отравяне, истината е, че Моцарт най-вероятно се е напил до смърт.
Защо нямаше да струва иначе: Филм, в който Моцарт има приятелско съперничество с някого, на когото се прекланя и уважава, а след това постепенно се пропива до смърт – би бил толкова увлекателен, колкото домашен филм, в който аз общувам с баща си.
Филмът: Графичният роман на Франк Милър (акцент върху “графичен”) избухва на големия екран във формата на смешно-напомпани мускули, танцуващи голи оракули и тролове с ръце на раци.
Неточностите: Като оставим на страна употребата на ракети, липсата на телесна броня и появата на гърбушко, и двуметрова версия на Далсим от видео играта “Street Fighter II”, “300” сякаш прославя някои аспекти от спартанския живот – силата по време на битка, борбата за демокрация и патриотизма им. В същото време, филма омаловажава други неща, като факта, че Спарта е военен замък управляван от фашистка църква, пълен с робовладелци, които редовно се наслаждават на педерастията (секса с малки момчета).
Защо нямаше да струва иначе: Просто попитайте Оливър Стоун и всички останали, които изгубиха пари от “Александър”.
Филмът: Мел Гибсън мъдро се поставя зад камерата, вместо пред нея, но не толкова мъдро решава, че ще е добре за имиджа му на ненормален расист да опита и да раздаде справедливост на цяла една древна цивилизация за два часа.
Неточностите: Въпреки че маите от време на време са извършвали ритуални човешки жертвоприношения, те са били много по-цивилизована и сложна култура от това, показано във филма. Всъщност, майският бог на Слънцето – Кукулан, в името на когото са правени жертвоприношенията във филма – никога не е искал и никога не е получавал подобни жертвоприношения.
Защо нямаше да струва иначе: Ако главният герой ще бяга през половината филм и ще се бие през другата половина – по-добре така да бъде, защото в противен случай сърцето му ще бъде издълбано с лъжица, а не защото старейшините ще го изправят на съд, в който ще решават дали да бъде осъден на домашен арест или условно да бъде пуснат на свобода.
Филмът: Класически епос за династията Кинг, показващ живота на тези, докоснати от легендарния меч – “Зелената съдба”.
Неточностите: С радост ще научите, че китайците не могат да летят, въпреки видяното във всеки китайски филм за бойни изкуства от последните 20 години. Въпреки тяхното могъщо Чи все още нямат магическите способности, които те така силно желаят.
Защо нямаше да струва иначе: В “Тигър и дракон” има достатъчно обяснения, бавни диалози и медитативни размишления относно преходността на живота. Ако от време на време не получавахме по някой друг летящ герой, вероятно нямаше да издържим повече от 15 минути.
Филмът: Зъл компютър, базиран на IBM се опитва да попречи на хората да стигнат целта си в полет до Юпитер.
Неточностите: В случай че не сте забелязали, визията на Артър Кларк за зората на новото хилядолетие, в което ние сме господари на слънчевата ни система е малко оптимистична. И въпреки че се страхуваме от смъртта от ръцете на компютърен интелект, опасенията са по-скоро свързани с Гугъл или някое плашещо японско бебе-робот, отколкото нещо, направено от IBM.
Защо нямаше да струва иначе: Защото филм, верен на събитията от 2001 щеше да разказва за 25-тата американска суперкупа, премиерата на римейка на “Планетата на маймуните” и Спайс гърлс, които се разделят. А, да, и как станция Мир – най-напредналата космическа технология пада на Земята и се разбива в океана.