Любителите на екшън филмите ще останат доволни от “Белият дом: Под заплаха”, поради поразителното му сходство с класическия първи филм на франчайза “Умирай трудно”.
Историите около президентската институция силно и отдавна вълнуват населението на САЩ. Запалените киномани без усилия ще се сетят за поне петнайсетина заглавия, в които американският президент се справя с неимоверно трудни ситуации, като се отървава с лека уплаха. Парадоксалното е, че ръководителят на една от най-мощните държави е постоянно в полезрението на кинопродуцентите, които правят с него каквото си пожелаят.
При това, въпросният беззащитен обект на кинотворците не се чувства засегнат от ролята си на борец с извънземни и терористи. Бих окачествил това явление като особена проява на “култа към личността”.
Интересът на публиката е подхранван от идеята, че начело на една от най-мощните държави не може да застане обикновен човек. Във филмите, президентът на САЩ (с малки изключения) е представен като човек, чиито изключителни качества проличават от поведението му в изключителни обстоятелства.
Романтично-героичната светлина върху избраника на американската нация може да се тълкува и като опит за модерна приказка със супергерой, спечелил изборите и доверието на нацията.
Нека уважаемият читател не търси в справочниците по история информация за американския президент Джеймс Уилям Сойер. Мандатът на поредния чернокож американски “номер едно” е около два часа и половина, и неговата власт сe ограничава предимно с екрана на киносалона.
“Белият дом: Под заплаха” се крепи на здравите рамене на Чанинг Тейтъм и на съучастието му с Джейми Фокс. Историята не блести с оригиналност, но е достатъчно забавна, за да държи в напрежение публиката до финалните надписи. Героят от две мисии в Афганистан, Джон Кейл (Тейтъм) е редови охранителен полицай в Капитола и тайно се надява, да се възкачи по йерархичната стълбица, и влезе в групата осигуряваща сигурността на Президента (Фокс).
Прясно разведен, той се чуди как да спечели вниманието и уважението на 11-годишната си дъщеря Емили. Нещата не се развиват добре за него, тъй като кадровичката на Белия дом е негова бивша изгора. Под претекст, че приготвя отчетите си със закъснение, неговата молба за повишение е отклонена.
Джон Кейл се сдобива с билети за туристическа разходка из Белия дом, с тайната надежда, че ще прекара незабравими моменти с дъщеря си. И събитията оправдават очакванията му: в същия ден, група недобронамерени елементи, въоръжени и мотивирани, проникват в сградата на капитолийския хълм със задачата да вземат като заложник президента Сойер. Частично те успяват, но пропускат да неутрализират туриста Кейл, а това проваля цялата им мисия, защото той е грижовен баща, човек на дълга и бог на войната. По-нататък следват престрелки, експлозии, размяна на юмруци и задъхани преследвания.
Подобно на видеоигра, ветеранът от Афганистан е принуден да се справя с въоръжени епизодици, получаващи по радиостанцията кратките указания: “Намерете го и го застреляйте!”. Нов аспект на позната история е активното участие на американския президент, който в контекста на събитията, решава да обуе маратонки.
Досега в киното, неговото участие се ограничаваше с известна пасивност, целяща да го запази от потенциално осъдителни криминални деяния, включително и при законна самозащита.
В “Белият дом: Под заплаха” той борави несръчно с картечен пистолет, но се справя доста по-умело с ръчен противотанков гранатомет.
Режисьорът Роланд Емерих затвърждава репутацията си на най-редовен разрушител на един от символите на американската демокрация - Белия дом.
Ретроспективен поглед към неговото творчество разкрива манията му да превръща в епични развалини резиденцията на президента: След “Денят на независимостта” (1996), “След утрешния ден” (2004) и “2012” (2009), той за четвърти път унищожава декорите, пресъздаващи сградата на Капитолийския хълм във Вашингтон. Нека си припомним, че по-рано тази година, нелека участ сполетя Белия дом и в “Код:Олимп”.
Любителите на екшън филмите ще останат доволни от “Белият дом: Под заплаха”, поради поразителното му сходство с класическия първи филм на франчайза “Умирай трудно”. В такъв смисъл бих препоръчал на зрителите, ако имат възможност, да седнат в киносалона между Брус Уилис и шефа на охраната на Белия дом. Тогава забавлението ще е още по-пълно.
При това, въпросният беззащитен обект на кинотворците не се чувства засегнат от ролята си на борец с извънземни и терористи. Бих окачествил това явление като особена проява на “култа към личността”. 
Нека уважаемият читател не търси в справочниците по история информация за американския президент Джеймс Уилям Сойер. Мандатът на поредния чернокож американски “номер едно” е около два часа и половина, и неговата власт сe ограничава предимно с екрана на киносалона.
Джон Кейл се сдобива с билети за туристическа разходка из Белия дом, с тайната надежда, че ще прекара незабравими моменти с дъщеря си. И събитията оправдават очакванията му: в същия ден, група недобронамерени елементи, въоръжени и мотивирани, проникват в сградата на капитолийския хълм със задачата да вземат като заложник президента Сойер. Частично те успяват, но пропускат да неутрализират туриста Кейл, а това проваля цялата им мисия, защото той е грижовен баща, човек на дълга и бог на войната. По-нататък следват престрелки, експлозии, размяна на юмруци и задъхани преследвания. 
В “
