"Безделник" е блестящият дебют на Пазолини в киното – историята на крадец от бедняшките квартали, поместена изцяло в действителността на субпролетариата, разказана със страст в романите на Пазолини "Момчета на живота" и "Жесток живот", написани след като авторът се преселва през 50-те години в Рим.

Тук няма и помен от неореализъм. Още от първия си опит Пазолини твори "кинопоезия" (по собствената му, нашумяла на времето теория), в която самите ограничения на кинематографичната техника се превръщат – благодарение на силата на културата и автентичността на изразността – в семпли, ясни образи, които напомнят на изчистеността у най-големите майстори.

Светът на Пазолиниевите предградия е затворен и авторът – отново в рамките на една от своите очарователни и никога непотвърдени теории – нарича "праисторическа" типичната за него клаустрофобичност, за разлика от нашата, която е "екзистенциална". Така или иначе, въпросният свят сам по себе си е отречен и трагичен.

Трагичен е и сблъсъкът на Безделника с неговата съдба - предизвикателство и подигравка спрямо живот осеян глад и смърт, предизвикателството на един наистина жив герой.

Награди и номинации:
Карлови Вари ’62 – Награда за режисура
Номинация за БАФТА ’62 за чуждестранен актьор на Франко Чити

Коментари (0)

|

Коментирай »