17-ият София Филм Фест, съвместно с Италианския културен институт, има удоволствието да покани българската публика на среща с легендата на италианското кино, режисьора Паоло Тавиани, и съпругата му, художникът по костюмите Лина Нери Тавиани.
Режисьорската дейност на братя Тавиани, осъществявана „на 4 ръце” през последните 50 години, е почти уникален случай в историята на киното, довел до създаването на 22 творби, отличени с много международни награди от Кан, Берлин и Венеция до Монреал, Москва и много други престижни фестивали.
Виторио (1929) и Паоло (1931) Тавиани са родени в малко село в Тоскана. Следват изкуство в Университета на Пиза, а след това се насочват към киното, повлияни от срещата си с неореалистичната драма „Пайза” на Роберто Роселини. През 1954 г. братята снимат първия от 7 документални филма – „Miniato, luglio '44”, разказ за избиването на част от жителите на родното им село от нацистите. Игралният им дебют „Un uomo da bruciare” се появява през 1962 г., с Джан Мария Волонте в първата си главна роля.
Остри и безпощадни наблюдатели на промените, които разтърсват и формират италианското общество, Паоло и Виторио Тавиани преплитат в творчеството си история, психологически анализ и лиризъм, подчертан от въздействащата музика на Никола Пиовани, която превръща филмите им в кинематографични опери, където мечтите и реалността са тясно свързани.
С „I fuorilegge del matrimonio” (1963), в който участват Уго Тоняци и Ани Жирардо, режисьорската двойка създава една сладко-горчива комедия по темата за развода, а първият голям международен успех им носи „Алонзанфан” (1974) – поглед към Италия в годините след Наполеон и провала на избухналите революционни вълнения. През 1977 г. се заемат с разказа за суровата съдба на сардинско момче, отглеждано с рядка бруталност от баща си овчар.
Историята от „Баща господар” придизвиква бурни дискусии в Кан, но и спечелва журито до степен да му бъде присъдена „Златна палма”. Темата за войната, пречупена през призмата на детството, продължава да вълнува братя Тавиани и в „Нощта на Св. Лаврентий” (1982), който получава Специалната на града на журито в Кан.
Една от най-знаменитите режисьорски двойки в киното подхожда към социалните и политическите проблеми на своето време от поетична, а не от философска гледна точка, с помощта на алегорията в отминали и бъдещи времена. Утопията е едновременно есенцията на тяхната работа и фундаменталната връзка, която киното им поддържа с реалния свят. Едва ли е възможно да се опише как братя Тавиани си разделят задачите по време на снимки. При представянето на „Баща господар” в Кан, един от двамата, отговаряйки на въпроса на журналист, дава едно шеговито обяснение: „Ние сме като капучиното... Трудно е да се каже къде свършва кафето и къде започва млякото!”
През 1987 г. Паоло и Виторио напускат за кратко Италия и снимат в САЩ „Добро утро, Вавилон”, сатирична и енергична фреска за холивудското общество от епохата на Грифит. Големи почитатели на творчеството на Пирандело, братя Тавиани екранизират много от разказите му в двете части на филма „Хаос” (1984 и 1998). Сред актьорите, с които са работили, са Марчело Мастрояни, Изабела Роселини, Нани Морети, Шарлот Генсбур, Изабел Юпер, Микеле Плачидо, Летисия Каста, Пас Вега. Предпоследният им филм „Чифликът на чучулигите” (2007) е сниман в България, с участието на известни български изпълнители, и разказва за съдбата на арменско семейство в Турция през 1915 г.
„Понякога ни питат защо се занимаваме с кино. Отговорът е – в името на любовта, за да обичаме и да бъдем обичани от хора, които не познаваме, и с които вероятно никога няма да се запознаем”, признава Паоло, а Виторио Тавиани добавя: „Киното е моят живот, защото без него щях да бъда само призрак и отношенията ми с другите хора биха се разтворили в мъглата.”
Игрално-документалният „Цезар трябва да умре” (2012) е най-новият филм на братя Тавиани, отличен със „Златна мечка” от Берлинале 2012 и с „Давид на Донатело”. Репетициите и изпълнението на пиесата „Юлий Цезар” на Шекспир, изиграна от затворници с дългогодишни присъди в затвора Ребибия в Рим, е в основата на тази концентрирана, наситена и силновъздействаща драма...
„Цезар трябва да умре” (2012)
Филмът ще бъде представен на официална италианска гала в рамките на СФФ 2013 от режисьора Паоло Тавиани и съпругата му Лина Нери Тавиани – специални гости на 17-ото издание на фестивала.
Лина Нери Тавиани е сценограф и художник по костюмите на над 70 игрални и телевизионни филма през периода 1965 – 2012, в това число на 18 филма на братя Тавиани и на последните две кинотворби на Нани Морети. Носителка е на „Давид на Донатело” за работата си в „Росини! Росини!” (1991, реж. Марио Моничели).
