Теорията на Фройд, че дълбоко погребана травма в детството може да обуслови и направлява живота на възрастния, без той да си дава сметка за това, е драматизирана по възможно най-изразителния начин от Дейвид Лийн в забележителната му екранизация от 1946 г. на класическия Дикенсов роман. Тази неустоима приказка, блестяща въпреки липсата на цветове, е може би най-великата злокобно призрачна история, написана на английски език.
Джон Милс е в ролята на Дикенсовия объркан Пип, а лицето на актьора е изключително подходящо за героя – открито, честно, интелигентно и приятно. То много се различава от също така приятното, но по-непроницаемо лице на Алек Гинес в ролята на наперения приятел на Пип – Хърбърт Покет.
Като малък Пип е бил чирак на ковача и тогава е преживял ужасяваща среща в блатата с избягалия затворник Магуич (Финли Къри). Неговото грозно и зловещо лице на фона на необятното небе е един от най-драматичните кадри в британското кино. А след това се е запознал и с изоставената пред олтара Мис Хавишам, която живее в самота в огромната си къща, в компанията на младата и красива Естела, в която Пип се влюбва.
