На огромната строителна площадка на нов завод се преплитат съдбите на няколко герои. Комсомолският секретар Мантов е достоен мъж, посветен на работата и хората си, което все повече затормозява и без това тежката обстановка в дома му. Красавицата Марето е преследвана от тайна в миналото си, която хвърля сянка върху любовта й с бригадира Петко. Непреходни човешки ценности – достойнство, лоялност, любов и дълг са поставени на изпитание на фона на мащабния социалистически строеж.
В повечето случаи това са малки жанрови картини от строителния живот, които в съвкупността си създават у нас чувството за живото течение на всекидневието на героите. Някои от тези картини са силни с драматизма си, други са почти хумористични, трети са поразително битово достоверни... Филмът „Хроника на чувствата” не оставя равнодушни зрителите. Както всяка драма в живота предизвиква спорове „за” и „против” правото на едните или другите участници в нея, така и историята за „трудната любов” на Петьо и Марето предизвиква спорове. Това е белег за жизнеността на филма, белег за неговата съвременност.” Яко Молхов В „Земеделско знаме” бр.11/1962
Фестивали и награди Фестивал на българския игрален филм, Варна 1962 – наградата за женска роля на Жоржета Чакърова, наградата на ЦК на Профсъюза на работниците по изкуствата на актрисата Янка Влахова
