Начало »

Новини

Интервюта Ирена Христоскова: Тенкса е малко асоциален, но в сърцето си е добър човек

Не смята да започва да учи актьорско майсторство, но споделя, че ако има възможност да участва в друг български филм, с удоволствие би приела. Следващия път може би и в женска роля.

Интервюта
Ирена Христоскова: Тенкса е малко асоциален, но в сърцето си е добър човек

09.06.2011, 12:10 | Видяна: 6574 | синефиш.бг | ИНТЕРВЮТА

Ирена Христоскова е преводач от английски език, но на вас може да е по-известна като пънкаря Тенкс от дебютния игрален филм на Драгомир Шолев „Подслон”. Въпреки че се справя с ролята си забележително, тя не е решила да променя коренно насоката на професионалните си амбиции.

Не смята да започва да учи актьорско майсторство, но споделя, че ако има възможност да участва в друг български филм, с удоволствие би приела. Следващия път може би и в женска роля.

Ирена Христоскова е преводач от английски език, но на вас може да е по-известна като пънкаря Тенкс от дебютния игрален филм на Драгомир Шолев „Подслон”. Въпреки че се справя с ролята си забележително, тя не е решила да променя коренно насоката на професионалните си амбиции.

Как попаднахте във филма?

Ирена Христоскова: Попаднах случайно. Може би бях на точното мястото в точното време и срещнах точния човек. Бях на концерт в парка „Заимов” с приятели и асистент-режисьорът Бони Илков дойде при мен, помоли ме да ми направи няколко снимки, като ми обясни, че снимат български филм. Аз се съгласих без колебание и така започна всичко.

На какъв концерт беше това?

Ирена Христоскова: С пънк музика!

Как подходихте към ролята на момче?

Ирена Христоскова: Единственото, което се искаше от мен, беше да бъда себе си. Самата идея да изиграя момче беше много предизвикателна, хареса ми и се съгласих веднага. Имах усещането, че ще успея да се справя.

Що за човек е вашият герой, бунтарят с подходящо име Боримир – Тенкса, във вашите очи?

Ирена Христоскова: Той е кръстен на асистент-режисьора, понеже е негова заслугата аз да бъда във филма.

Моят герой е труден характер, човек, който има много по-различно виждане за живота от това на останалите хора. Има си свои принципи и си ги следва неотклонно. Общо взето е малко асоциален, но в сърцето си е добър човек и мисля, че това се разбира донякъде във филма. Също така е малко самотен, объркан, но човек като всички нас, макар и да е различен.

Може ли да се каже, че той е жертва на обстоятелства около себе си, или сам е избрал този начин на живот?

Ирена Христоскова: До голяма степен е избрал сам този начин на живот, според мен. Естествено, може и обстоятелствата да са допринесли, да са го тласнали към това, но като цяло мисля, че това е негов избор.

Имахте ли притеснения пред камерата?

Ирена Христоскова: В началото ми беше малко трудно да свикна с всички хора, които постоянно минаваха и вършеха някакви неща на снимачната площадка. Камерата не ме е притеснявала след първоначалното време, което ми беше необходимо да свикна с нея. Гледах да не я забелязвам.

Защо бихте препоръчали „Подслон” на зрителите?

Ирена Христоскова: Защото е различен филм и всеки сам може да реши дали е добър или не. Смятам, че е един от малкото различни филми, които се появиха напоследък. Това се дължи на факта, че голяма част от екипа на „Подслон” лично приема филма. Ние работехме с голямо желание и вярвахме в това, което филмът казва. Всички бяхме много щастливи да участваме в проекта на Драго Шолев и мисля, че се получи добре. „Подслон” показва истинската страна на живота, без да има някакви преувеличения. Това е суровата действителност и то от двете и страни – от позицията на родителите, която сме свикнали да виждаме по-често, тоест на обществото, на масовата култура, но и от позицията на Тенкса и приятелите му, които са по-различни, ъндърграунд хора.

Това са две алтернативни вселени, между които седи това дете. То не принадлежи нито на едината, нито на другата и се чуди коя да избере.

Ирена Христоскова: Той все още е по средата. Не е намерил своя път. В такава възраст е, че това е моментът, в който трябва да избере – дали да остане при родителите си и да продължава да ги слуша, да бъде потискан до някаква степен, или да мине от другата страна, да разбере какво има там и дали то е това, което търси.

Филмът не иска да дава готови отговори, както сме свикнали някои други филми да правят, а показва нещата такива, каквито са. Оттук нататък, хората са свободни сами да преценят за какво става дума. Финалът е отворен и това, според мен, е по-добрият вариант – без да налагаме нашата гледна точка за това как би трябвало да се развият нещата. Зрителят трябва да реши кой е добрият и кой – лошият в случая. А според мен няма такива чернобели образи.

В тази абсурдна история, която на моменти е смешна, а в други става неприятна, хваща те за гърлото, какви моменти преобладаваха по време на снимките?

Ирена Христоскова: Да, тази история е като живота. Общо взето беше весело през цялото време, като атмосферата беше лека и ненатоварваща. С екипа всички се разбирахме чудесно. Имахме няколко кадъра, които бяха по-трудни за заснемане от техническа гледна точка, но иначе нещата вървяха по вода според това, което аз видях на снимките.

Вие какви филми обичате да гледате?

Ирена Христоскова: Обичам да гледам най-вече драми, сериозни филми за общуването между хората, различни теми от живота. Не си падам много по комедии. Старо българско кино много обичам

интервюто взе Лора Трайкова