След като кинокритиците се запознаха с първите епизоди от епичната поредица, реакциите които те предизвикаха бяха смесени. Специалистите приеха неизбежните емоции: гняв, отричане, съгласие, депресия. Те разказваха на тогавашните зрители за филм, който все още не бяха гледали, разискваха високопарно филмовия процес и се отнасяха скептично към трилогията на Лукас. Понятието „спойлер“ все още не беше известно, но анализаторите негодуваха, опитваха се да осмислят това явление и на края изказваха искрено съжаление за пропиления талант на режисьора. Последният стадий – този на приемане настъпи, когато мнението им вече не интересуваше никого. Хората вече бяха полудели по поредицата, а тя създаде нова ера в кино изкуството.
Според записки на Лукас, сагата трябвало да се състои от 12 части. Първи епизод е щял да бъде нещо като увод в историята, а следващите три филма трябвало да покажат войните на клонираните. След като се появи анимационната версия за тази епоха, много хора станаха явни фенове и новината за възможна поява на епизоди, разглеждащи този период ги зарадва.
Епизодът, наречен „Нова надежда“ всъщност е бил предвиден като шестата част от сагата. По време на снимките на филма, Джордж Лукас е попитал Марк Хамил дали би участвал в епизод IX. По негови думи, той е трябвало да играе роля, подобна на ролята на Оби Уан Кеноби в „Нова надежда“. Съгласно бележките, филмът е щял да бъде заснет през 2011 (което показва, че Лукас е имал доста ясен и обоснован план за сагата).
През 1980, Лукас съкращава броя на филмите до девет. Историята е трябвало да се развие в продължение на 55 години, като интервалът между всяка от отделните трилогии да бъде около 20 години. Идеи за епизоди VII и VIII не са били записани, а до епизод IX е било просто записано – "заключение".
При започване на снимките на Междузвездни войни: „Силата се пробужда“, сценарият на Джордж Лукас е бил отхвърлен и заменен с нов сценарии, написан от Дж. Дж. Ейбрамс и Лорънс Касдан. Много от първоначалните идеи на Джордж Лукас така и не са били реализирани, но засега от студията не издават дали броят на епизодите, които предстои да излязат ще съвпадне с планираните през 1976.
През 1978, веднага след огромния успех на първия филм, започват да излизат различни странични истории, които допълват вселената на „Междузвездни Войни“. Началото е дадено от „Кейбърският Кристал“- книга на Алан Дийн Фостър, както и с комиксите на Марвел. Съвсем скоро се появяват различни други истории в разнообразни медии. Те варират от аудио драматизации по радиото, до компютърни игри, два телевизионни филма и два анимационни сериала само през 80-те. Създадени са стотици романи и комикси, десетки компютърни игри и многобройни детски книжки. Всичко това става известно като Разширената Вселена (Expanded Universe). Авторите и създателите на тези истории се стараят те да са съгласувани с цялостната хронология на вселената на Междузвездни Войни – т.е. историите и събитията в тях да не си противоречат.
След покупката на Lucasfilm от студията Дисни, правата за Междузвездни Войни вече не са в ръцете на Джордж Лукас. Новото ръководство създаде екип, който да се грижи за съдържанието на историите във вселената на Междузвездни Войни. Всичко, което излиза в момента и тепърва ще се появява, е част от официално признатата история и хронология на галактиката на Star Wars. В канона влизат всички епизоди на Star Wars, както и сериалите Clone Wars и Rebels, техните адаптации, новата линия от Star Wars комикси на Марвел.
За съжаление на феновете, новият канон, създаден от Дисни, е чисто маркетингово решение и гарантира съдържанието на хронологията, но не и качество на историите. Точно както и в Разширената вселена преди, когато съществуваха едновременно много добри истории, заедно с посредствени разкази, някои от които буквално „изсмукани от пръстите“.
Факт е, че Междузвездни войни отбеляза една цяла ера, не само на новаторство, но и различен поглед – трактовка на една сравнително изтъркана жанрова тема – тази на космическата фантастика. Излезли в една епоха на научно-технологичен разцвет в областта на астрономията, филмите накараха своите зрители да се отъждествят с героите и да мечтаят за пътешествия в Космоса. Това се случи въпреки всички отрицателни мнения, които критиката раздаде за филма.