Най-после новаторският роман на Джак Керуак за младежи, търсещи свободата и себе си, е екранизиран. Тази типично американска книга е адаптирана от бразилския режисьор Валтер Салес и пуерториканския филмов сценарист Хосе Ривера, които стоят и зад още един незабравим филм „по пътя“ – Мотоциклетни дневници. Те разкриват американската митология така, както вероятно само външен човек може да го направи, и създават един филм толкова лиричен и разкрепостяващ, колкото и любимата класическа творба, която го вдъхновява. По пътя е портрет на едно поколение, което не се страхува да престъпва правилата в своето търсене на смисъл.
Филмът проследява разказвача на историята Сал Парадайс (с прототип самия Керуак) – амбициозен писател и внимателен наблюдател, привлечен от енергията и харизмата на своя приятел Дийн Мориарти, чийто прототип е приятеля на Керуак – Нийл Касиди. През погледа на Сал се докосваме до света на бийт поколението, когато той се присъединява към Дийн в едно пътуване през душевния и материален пейзаж на следвоенна Америка. Дийн си проправя път през главните и второстепенни пътища на нацията със запои и постояно въвличане в неприятности покрай многобройни секс авантюри, докато Сал къта ценни спомени, които по-късно да използва като писател. Наблюдава и бурната връзка на Дийн с разкрепостената си любовница Мерилу, която се влачи с тях като част от групата. Не след дълго към тях се присъединява и Карло Маркс (чийто прототип е Алън Гинсбърг). Те се отправят на път с очуканата си кола и с цялото време на света да опознават всякакви състояния под опиянението на наркотици, алкохол и секс. Но хедонизмът, дори и от трансцедентален тип, има своите граници.
Дийн е един от най-великите персонажи в американската литература – красив и енергичен, той олицетворява куул атмосферата на 50-те години. В същото време има и много недостатъци, а силата както на романа, така и на филма се крие в начина, по който Сал започва да схваща поведението на най-добрия си приятел. На фона на джаз саундтрак и с елегантни кадри, заснети с ръчна камера, По пътя разкрива обратната страна на американския конформизъм в цялата му объркана и поетична слава.