Градът е Детройт, а годината - 2018. С празните си сиви блокове, подобно на Чернобил, най-многолюдният град на щата Мичиган се превърна в притегателен център за доста режисьори, проявяващи слабост към екшън-киното.
Още повече, че очевидно не е нужно да се прибягва до специална обработка на декора, за да се постигне постапокалиптичната атмосфера на "Лудият Макс".
Висока стена разделя столицата на американската автомобилна индустрия, която е далеч от блясъка на благоденствието. От едната страна се намира гетото, в което гангстери щедро раздават правосъдие, а от другата – цари относителен ред и законност. Ситуацията звучи познато за тези кинофенове, които си спомнят за "Бягство от Ню-Йорк" (1981).
В духа на модерния екшън, историята започва с дълго и изключително впечатляващо преследване, в което Лино (Давид Бел), французин с неясно минало и настояще, но с изключителна гъвкавост, съобразителност и ловкост, се спасява от една дузина силно ядосани гангстери.
По всичко личи, че местният топ-престъпник и любител на елегантните костюми Тримейн Александър (рап-звездата RZA), е недоволен от интереса на европейския гастрольор към трафика на наркотици.
Честният полицай Деймиън (последна роля на трагично загиналия Пол Уокър) се присламчва нескопосно към Лино, за да неутрализира руската ракета с неутронен заряд, открадната от бандата на Тримейн.
С тази базова информация, всеки зрител може да се досети, че филмът не е склонен към сериозно психологизиране на персонажите, а самото присъствие на Уокър разнася силно ухание на бързина и ярост.
Ако добавим и това, че става дума за режисьорския дебют на шеф-монтажиста на "Транспортер 3" и "Твърде лично 2" - Камий Деламар, обещанието за силна зрелищност придобива реални измерения. Подобно на великите творци, познавачите могат да различат ранния от късния период в творчеството на Люк Бесон - продуцент и сценарист на "Престъпно предградие”.
След планетарния успех на поредицата "Транспортер", той превърна кинопроизводството в индустриален конвейер, който винаги поднася това, което представя неговия етикет – забавление за зрителя и кратък момент на размисъл.
С изключително интелигентен подбор на актьорите в "Престъпно предградие" продуцентската къща на Бесон Europa Corp адаптира два свои „френски” филма за американския пазар. Не е нужно да се търси дълго, за да се открият суровините на успеха: пистолети, автомобили, красавици (две в "Престъпно предградие”), татуировки и достатъчно мускули за тях.
Майсторството на Бесон е в омесването на конвенционалните съставки с известен хумор и дозирането на странични добавки (корумпирани политици, ганстери-симпатяги и полицаи-идеалисти), за да се стигне до развръзка-изненада, в която правдата тържествува. Независимо от това, че става дума за "траш- кино", което може би не е по вкуса на всекиго, рецептата работи безотказно всеки път. А това е сигурен белег, че няма нужда от сериозни промени в творческия подход.