Миа е на трудните петнайсет. Живее с майка си и сестра си в общински "панелак". Всяка една в семейството е огледало на нещастния живот на другата и всяка една иска да счупи това огледало. Битово насилие, стиковано в бирени кутий и фасове в устата на малки деца, ежедневието в квартала на Миа е едно постоянно травматично изживяване. Когато някой иска да каже "обичам те" там, той казва "мразя те".
Миа е сървайвър, топ сървайвър, хип-хоп сървайвър. Само че танците й не ги снима екип на реалити формат, а тя самата, с камерата на любовника на майка си - страхотния Michael Fassbender от страхотния "Глад"!
В незастроените полета до Миа живеят бели цигани. Пред караваната им кротко преживя престарял кон. В неистовото си желание да го освободи, Миа прави опити да скъса веригата му.
Многократно и неуспешно. Добитъкът, знаем, къса хомота само по един единствен начин.
В незастроеоните полета на душата на Миа растат емоции. Бурно, хаотично под напева на California Dreamin'. Миа е още твърде слаба, за да скъса своята верига, но достатъчно силна, за да преживее първите си любовни разочарования си с Конър-Майкъл Фасбендер, красив, нежен, двуличен, истински джентълмен. Конър е другата страна на жестоката реалност, шумната (за кратко) ефеверсцентната таблетка, след която перспективите на Миа се "избистрят"- "специално" училище тип интернат, танцьорка в клуб, тип бардак или трип до цигански табун в Уелс.
Андреа Арнолд е свършила работата си "мъжки" и "Аквариум" заслужава възходящия си триумфален път (досега14 награди и пак толкова номинации). Всеки кадър е картина, зряла, художествено премислена, с минимализъм и аскетизъм близки на източната поетика. За сцената в която майка и дъщеря наглед танцуват заедно, а всъщност синхронизират болката и гнева си, ще се изпишат тонове суперлативи. Във филма липсват готови формули и залитания към вече обработени територии от Кен Лоуч и Майк Лий.
Кейт Джейвис е другото име, което и да не запомните не е страшно, кино-афишите вбъдеще няма да спрат да го изписват. Дебютът й е толкова мощен, играта й е толкова натуралистична и естествена (Кейт Джейвис привлича вниманието на режисьора на улицата, при скандал с приятеля си)- нещо за което 99-те % труд не важат, че идентификацията и съпорта на зрителя е безрезервен.
0 гласа