Място на действието е причудливо стилизиран традиционен миньорски град. Героят на Бел – Дик, самотно момче, обградено с топлите грижи на домашната прислужница афроамериканката Кларабел – се влюбва в пистолет и го кръщава Уенди.
Присъединява се към тайно общество, наречено Дендитата, в което членовете носят смешни шапки, стрелят по мишени и гледат филми за раните, нанесени от куршумите върху човешката плът. Когато местният шериф Кръгсби поверява на грижите на Дик внука на Кларабел – непълнолетния убиец Себастиан, бандата се разпада по неочакван начин. Американската филмова критика обвинява филма в дидактика и непълноти в повествованието. Същите обвинения бяха отправени и към Догвил на Ларс фон Триер.
Тук звучат особено абсурдно, защото многопластовата традиционна тема въвлича зрителя в кошмарната любовна история с оръжията, която всяка вечер се излива от екраните на телевизорите. Този филм е сатира в най-върховната й художествена сила."
