Уилфред Тесигер бе един от моите герои. Неговите книги ме вдъхновиха за кратко да се включа в стария му бокс клуб в университета. Насърчиха ме да мисля амбициозно, но и простичко за големи приключения. Когато той почина (тогава карах колело през Южна Америка) се натъжих, че никога няма да успея да го срещна.
Тесигер се предизвикваше сам, за да се изпита. Живееше аскетично и презорал съвременното удобство, скоростта и лукса. Вярвал, че колкото по-труден е живота, толкова е по-добър човека. Прозата му е силна и премерена, дълбокомислена и честна. Фотографията му е превъзходна, особено ако се замислим, че е снимал по-малко снимки за цяла експедиция, отколкото аз за един ден.
есигер имал „мъжката смелост да изживее момчешката мечта”. Още откакто прочетох „Арабски пясъци” си мечтая да направя неговото пътешествие. Затова с Леон Маккарън извървяхме 1000 мили през арабския полуостров, вдъхновени от духа на Тесигеровите експедиции през пустинята Руб’ал Кали, „безлюдния квартал”. Филмът разказва историята на нашето приключение.