Още преди да се появи на масовия екран, в резултат на серия закрити прожекции в САЩ, "Враг номер едно" събуди полемика в две направления.
Най-напред журналистите започнаха да си задават нелепи въпроси по отношение на изтичането на информация от Белия дом и шпионските служби, послужила за основа на историята на сценариста Марк Боул.
Втората тема се оказа също така абсурдна. Тя се отнасяше до техниката на разпитите и използването на силови методи за получаване на сведения от опасни криминални престъпници и международните конвенции в защита правата на човека.
Тъй като и двете теми не се отнасят до кино и лицемерно симулират активна гражданска позиция примесена с безпросветна наивност, ще се насоча към анализ на филма. В заключение бих подчертал, че дълбоко се заблуждават тези, които смятат, че разговорите между терористи и агенти на разузнавателните служби са задушевни събеседвания и дружески обмен на информация, в присъствие на служебни адвокати или представители на неправителствени хуманитарни организации.
"Враг номер едно" е втория военен филм на Катрин Бигълоу – първата жена получила академичната награда "Оскар" за режисура (2010). ("Войната е опиат" – "Hurt Locker" (2008)) Бившата съпруга на Джеймс Камерън отново се насочва към военните действия в региона на централна Азия.
Очевидно, след виетнамския цикъл на холивудското кино, който ни донесе забележителни заглавия, ни предстои да видим нова военна поредица, в която вече се открояват няколко високостойностни заглавия.
"Враг номер едно" разказва за работата на служителите от отдела за борба с тероризма на ЦРУ. Историята е изградена около съдбата на оперативната служителка Мая, която в продължение на десет години, бавно и методично, събира сведения позволяващи да се издири Осама бин Ладен.
Нейният професионален път минава през килиите за разпит в секретните затвори, прашните арабските пазари с крещящи продавачи и клаксониращи автомобили, военните американски бази и офисите на бюрократични мегаломани и некадърници.
Филмът започва неконвенционално и елегантно. Катрин Бигълоу спестява на зрителя баналните кадри от атентата на 11 септември 2001, като представя трагичното събитие със записи от телефонни разговори между обречените служители от Световния търговски център и телефонистките от централата за спешни повиквания.
Фонограмата тече на фона на черен екран и крайният резултат е силно емоционално въздействие оправдаващо до известна степен всички последвали действия – правомерни или не дотам правомерни.
Мая е близо до фанатизма на своите противници и почти е превърнала професионалната си работа в разчистване на лични сметки. Тя е лишена от сексапил, от чувства, няма собствен живот или свой дом. Крехка, отчаяна и уязвима, тя не може да си позволи да покаже емоции или слабост в една враждебно настроена среда, която очаква провала й. Затова се прави на силна, студена и пресметлива, в ущърб на популярността й сред колегите. Единствената й мисъл е как да се доближи до мозъка на Ал-Каида.
Филмът се крепи на нежните плещи на Джесика Частейн, която носи отговорността за едно разследване, намиращо се в задънена улица. Убеден съм, че "Златният глобус" няма да остане единственото признание за нейното многопластово и запомнящо превъплъщение.
Първата част на "Враг номер едно" е висококачествен шпионски трилър, който е фикция, стабилно стъпила върху реални събития, документи и персонажи. Втората част на филма е документална възстановка, в почти реално време на мълниеносната военна операция в Пакистан, довела до елиминирането на Осама бин Ладен. Бигълоу отново устоява на изкушението да покаже ръководната роля на американския президент и ценните указания на ръководителя на ЦРУ.
Акцията на екип от силите за специална намеса, известна като тюлените, започва 30 минути след полунощ, (което дава оригиналното заглавие на филма – Zero Dark 30 – военен жаргон, чийто буквален превод е Нула Тъмно Тридесет).
Подобно на телевизионно шоу, камерата проследява етапите на свръхсекретната мисията. Резултатът е реализъм, който прави зрителя съпричастен към напрежението на участниците, които до последния момент не са сигурни кого ще открият в триетажната къща-крепост. Въпреки че всички в киносалона знаят как приключва историята, лаконичното и цинично кодово съобщение “джакпот” носи известно облекчение.
"Враг номер едно" устоява на безбройните изкушения да се превърне в конвенционален екшън със супергерой. Изключително ефикасен динамичен разказ лишен от приповдигнат патриотичен патос, той отправя поглед на експерт към тъмните кулиси на събития от съвременната история, в търсене на емоционално съучастие от страна на зрителя. А това го прави различен от холивудския мейнстрийм, довел до съвършенство употребата на клишета.