|
ГОРЕЩА ТЕМА
|
🎉✨ Ексклузивно за пролетта! Спестете 10% с нашето приложение Cine Grand 🍿📱Подгответе се за подобрено кинематографично изживяване с изключителна 10% отстъпка за билети и продукти, използвайки нашето приложение Cine Grand! 🎟️🛒🔖 Ето как да използвате: 📱 Изтеглете приложението Cine Grand. 🎟️ Изберете своите билети или продукти. 🛒 Приложете код "CGVoucher" при плащане.🎁 Не пропускайте този шанс да се насладите и да спестите! Кодът е валиден през целия месец. Благодарим ви, че избрахте Cine Grand!Google Play - Cine Grand Bulgaria App Store - Cine Grand Bulgaria ... още »
|
|
|
ФИЛМ
|
С престижната награда „Купа Волпи“ за най-добра актриса, присъдена на изящната Кейли Спейни, новият филм на София Копола „ПРИСИЛА“ фокусира интереса на киноманите още от премиерата в програмата на Венецианския фестивал, където получи номинация за „Златен лъв“. До момента Спейни има десет номинации за своето превъплъщение в любимата Присила на „Краля на рока“ Елвис Пресли. София Копола създава сценария по биографията „Elvis and Me“ с благословията на Присила Пресли и съавторката на книгата Сандра Хармън, като в центъра на историята е невинното и чаровно младо момиче, в което се влюбва легендарния и неустоим Елвис. Тази предизвикателна роля е поверена на един от най-търсените млади актьори – Джейкъб Елорди. През гледната точка на любимата на Елвис, Копола разказва за непознатата страна на един велик американски мит. Историята за дългото ухажване и бурния брак на Елвис и Присила – от германската военна база до приказното имение в Грейсленд – е проникновен и конструиран с внимание към детайлите портрет на любовта, фантазията и славата. „Бях развълнувана от мемоарите на Присила Пресли за преживяното от нея като млада жена в Грейсленд и се опитах да пресъздам усещането да влезеш в света на Елвис и да го напуснеш, за да откриеш собствения си живот. За мен като творец е важно да покажа света през очите на героинята си, без да я осъждам,“ споделя за работата по своя най-нов филм София Копола. „Присила“ ще бъде филмът, който българската публика ще може да види в Зала 1 на НДК във вечерта на раздаване на наградите на 28-ия София Филм Фест – 23 март, и американската гала на фестивала.ОЧАКВАМЕ ви в зала 1 на НДК, 23 март, начало на церемонията по раздаване на наградите на 28-ия София Филм Фест - 19:00 часа ... още »
|
|
|
ФИЛМ
|
Ретроспект | RetrospectНовият филм на британеца Стивън Люис Симпсън „Ретроспект“ е сниман и продуциран изцяло в България, с участието на български актьори. Симпсън е сценарист, режисьор, актьор, оператор и продуцент на драматичната история, в която главни действащи лица са бивш кадър на тайната полиция в Пловдив, подозрителен чужденец, може би отговорен за изчезването на азиатска туристка, и чаровната внучка на шпионина, която завързва романтична връзка с чужденеца. Противоречивото минало на стареца постепенно излиза наяве, докато част от хората около него пазят ревниво тайните си, а други нетърпеливо споделят в социалните мрежи всяка своя стъпка... Самият Стивън Люис Симпсън ще видим като чужденеца, а в останалите роли са Симеон Алексиев, Юлия Йорданова, Иво Игнатов, Стефан Попов, Елена Кабасакалова.Филмът ще бъде представен лично от неговия режисьор!ОЧАКВАМЕ ви в Cine Grand Park Center, начало на прожекцията 19:00 часа.Без въздух | Without AirГимназиалната учителка Ана е поставена в ситуация на безизходица, когато я атакуват оплаквания от възмутени родители заради това, че е препоръчала филм на своите ученици. Дебютният филм „Без въздух“ на унгарската режисьорка Каталин Молдовай е провокативна драма с усещане за трилър, чието действие се развива в Унгария, но би могло да се случи навсякъде по света. Фестивалният път на филма започва от Торонто, през Варшава, Солун и Гьотеборг, за да пристигне и в София през март.ОЧАКВАМЕ ви на седмия филм в конкурса “Тийн” в Euro Cinema,начало на прожекцията 18:00 часа!Доброволчески афиш | Volunteers' postФилмите, предложени от доброволците на София Филм ФестВ своите предложения, Яна Петрова обръща поглед към семейни истории, както и към дебютния пълнометражен филм на българска режисьорка:“Всички сме непознати” е прекрасна история за това как детството формира хората и преживяванията в него остават за цял живот. Изключително силна история за важността от връзките и отношенията с други хора и начина, по който се справяме с травмите останали ни от детството. “Защото обичам лошото време” е дебютният пълнометражен проект на режисьорката Яна Лекарска и е свежо попълнение към българското кино. Яна Лекарска е завършила режисура в Корея и това се усеща като влияние във филма. Добре ще е да се проследят следващите й проекти, тъй като смятам, че нейните методи и идеи ще подпомогнат българското кино.“Всичко за семейство Левкович” е прекрасна битова история за загубата на любим човек и враждата между членове на семейството. Също и за различните начини, по който хората скърбят и как не винаги те са съвместими. Но когато злият дух тормози духът на бабата, баща и син се обединяват, за да го победят. ... още »
|
|
|
АРТИСТ
|
Беше 2001-а година, Югославия все още съществуваше в доста трансформиран вид. Словения, Хърватия, Македония, Босна и Херцеговина вече бяха независими държави след мъчителни конфликти, но още не се бяха появили филми като „Ничия земя“ на Данис Танович или „Гърбавица“ на Ясмила Збанич. България още не беше член нито на НАТО, нито на Европейския съюз. В рамките на СФФ се излъчи панорама на югославското кино, която включваше дебюта на Радивое Андрич „Три палми за двама пънкари и едно маце“ (1998). Бях впечатлена от погледа на режисьора към героите на хиперинфлацията, която съсипваше обществата ни. Вместо кахърността, която беше обзела населението и родното ни кино, съседът ни предлагаше опитите за оцеляване на няколко приятели, пълни мухльовци с екзотични фантазии, с находчиви и винаги оптимистични планове за печелене на пари. Чувството за хумор на Андрич беше безбрежно – от многократната употреба на презервативите, през изпълнението и чупенето на китара под градинския маркуч до комичния банков обир. Веднага ме спечели умението на героите да се борят за достойнството си в очевидно враждебни и нелепи обстоятелства чрез силата на смеха и абсурда. А харесах режисьора заради топлото чувство към тях, смес от снизходителност и обич. През следващата година пристигна „Светкавици“ (2001), назован на шега „първият югославски комерсиален ъндърграунд филм“. Всички качества на дебюта се бяха разгърнали по най-естествен път – незлобливият хумор, алтернативната и някак одомашнена музика, героите льохмани. Комичните премеждия незабавно се нанизваха като огърлица, макар и само за една нощ, независимо дали приятелите танцуват, свалят мадамите, маскират се или се опитват да откраднат пари. Ние в България си въобразявахме, че сме свръхстрадалци, а комшиите, въпреки травмите от войната, се кефеха във и на филма!? Да ти заскърцат зъбите от завист.Струва ми се, че със „Светкавици“ българската публика откри какво най-много й допада в Радивое Андрич – той приема света по начин, по който много ни се иска да се отнасяме и ние – с непоклатима, но не повърхностна лекота, с разбиране, без да е задължително приемане на обратите на съдбата, с много премерена симпатия към неудачниците. Разгръщайки ветрило от човешки характери, режисьорската жизненост извира от всеки кадър, заразява с виталност и увлича в пъстрия хоровод на променливия свят. Бликащото балканско веселие е балсам насред недостига на житейска удовлетвореност.Дойде 2005-а и се появи „Когато порасна, ще стана Кенгуру“. Зрителският успех на филмите на Андрич растеше, растеше и ежедневното отчаяние на героите му, които се мотаеха, псуваха на поразия, напиваха се, гледаха футбол и не гледаха кино, пушеха трева, биеха се, рушаха и все повече затъваха във всекидневието, без да са усетили нито младостта, нито смисъла на живота. Приличаха на младежите от филмите на Фелини („Мамини синчета“) или Пазолини („Безделник“, „Мама Рома“), но с хумора на наркоманите от „Трейнспотинг“. Все ти се струва, че няма накъде повече да пропадат, а с някаква хем делнична, хем преекспонирана виталност те оцеляват– с мечти и планове за бъдещето, с любов и приятелство, със солидарност и тарикатлъци.За известно време Радивое Андрич изчезна от хоризонта и ето че през 2022-ра се появи като член на международното жури на СФФ, заедно с екранизацията си по романа на Ясминка Петрович „Как се научих да летя“, при това с българско копродуцентско и творческо съучастие. Лека изненада – детски филм? Но не просто детски, а от онези, които са със и за деца, но възрастните също се забавляват. Там край морето 12-годишната София хем ще си изживее детството с опитите да не изгори или да не я ухапе комар, хем ще порасне с първата целувка и селфитата, хем ще поумнее покрай двете си баби и подмолния разказ за травмите от миналото.„Светкавици отново“, който ще видим на СФФ’24, ме кара да очаквам същия коктейл от остроумие, нелепости, оптимизъм, жизненост и великодушие, които са запазената марка на Радивое Андрич.Петя АлександроваПет от филмите на Радивое Андрич, включително премиерният “Светкавици отново”, са програмирани на 23 и 24 март (събота и неделя), а в неделя каним всички почитатели на режисьора на “Кафе с автограф” във фестивалния център Кафе и галерия„Синтезис“ *„Фотосинтезис“ - начало 11:00 часа. ... още »
|
|