Един от най-обичаните модни сериали се завръща в ефира на bTV Lady. От 4 март аудиторията на дамския канал в семейството на bTV Media Group ще може да проследи историята на Мария и Люк Джиани, София Блейкли, Мишел Милър, Таня Форд, Уилям Чандлър и останалите персонажи от „Модна къща”, завладели сърцата на зрителите в повече от 30 държави. Епизодите ще се излъчват всеки делничен ден от 21:00 часа с повторение в 9:00 и 18:00 часа. „Модна къща”пренася зрителите в един алчен, похотлив и изпълнен с амбиции свят на корпоративното поглъщане на най-горещата компания в бизнеса. В поредицата участва Бо Дерек в ролята на безмилостна модна шефка и Морган Феърчайлд – най-опасната й конкурентка.В ролите, зрителите на bTV Lady ще видят още Натали Мартинез, Тейлър Кини, Джоел Бърти, Дона Фелдман, Гарет Суон и др. ... още »
"Танцът ми върна спортната форма", твърди златното момичеЗдравейте, преди време участвахте в Денсинг старс, какъв ви е спомена от шоуто?Илиана Раева: Имам само най-прекрасни спомени. Това за мен беше една приказка, една изключително приятна авантюра. След 20 години извън сцената на художествената гимнастика имах шанса отново да играя пред публика и то не какво да е, а пасо добле и виенски валс.Трябва да ви кажа, че в това шоу получих изключителна култура по отношение на танците, които са си изкуство. Освен това танците ме вкараха в такава добра спортна форма, в каквато не бях влизала от години. На 45 години си върнах духа и формата от младостта. Танците ми дадоха нов, различен тласък в живота, в нещата които правя, в начина по който ги правя. Неочаквано за мен, танцът оказа полезен ефект в личния и професионалния ми живот. Даде ми едно ново усещане и една различна визия за нещата.Тоест вие препоръчвате танците за постигане добра форма и настроение?Илиана Раева: Това е най-доброто, което можеш да направиш за себе си. Няма по-ефикасно решение от това да се занимаваш с танци , ако искаш да изглеждаш млад. Нито един фитнес, нито една диета не могат да постигнат това, което танцът ще ти даде. Танцът прави скулпура на тялото, така че като се видиш в огледалото да се влюбиш в себе си. Има правено американско проучване, че всеки различен вид танц влияе на здравето на всеки отделен орган.Танцът е най-доброто лекарство за всички възрасти и затова винаги е на мода. Сега ще бъдете жури - строга, добра или справедлива?Илиана Раева: И от трите по малко. Аз съм всякаква. Със сигурност, обаче, ще бъда постоянна в своята обективност. Всичко ще зависи от това, което виждат очите ми и от това, което ще представят танцьорите. Как смятате кое е по-лесно - да танцуваш или да оценяваш танц?Илиана Раева: Усещането е различно. Емоцията и адрелинът, когато танцуваш са страхотни, различни от тези, когато си жури. Когато сам си танцувал, това ти помага да бъдеш по-справедлив като съдия, защото най-малкото знаеш, че не можеш да си идеален във всяка стъпка и оценяваш ентусиазма наравно с майсторството.Това е шоу за непрофесионалисти, но на дансига всички изглеждат страхотно, как се постига? Илиана Раева: Най-вече с ентусиазъм. Шоуто увлича страхотно. То се превръща в твоя живот. Поглъща те за 24 часа в денонщието. Започва да влияе на настроението ти, на нагласата ти за деня, на отношенията с хората... Ако мога да го определя с една дума това е - магия. Неслучайно като те завладее й се отдаваш на 100 процента. Танцът така те поглъща, че успява да те откъсне от реалността и от света, в който живееш и тази нова енергия се усеща от зрителите и те остават с впечатлението, че си страхотен танцьор.Какво бихте казала на новите участници преди да започнат?Илиана Раева: Първо искам да им кажа, да бъдат много щастливи, затова че имат шанса да участват в Денсинг старс. Те ще усетят магията на шоуто още на първия ден. Трябва да се отпуснат и да не мислят за движенията или за това как ще изглеждат, а просто да чувстват. Не е важно дали в началото умееш да танцуваш, важното е да имаш желание и да показваш развитие в шоуто. Голямата победата е личното израстване като танцьор. И разбира се, много да се стараят, защото ще зависят от журито. Искам да видя, че танцуват със сърцата си. Ако ми покажат, че танцуват с цялата си душа, техниката на тялото няма да ме интересува толкова много. И да не забравят да се усмихват - с цяло тяло и душа! ... още »
Носителят на "Златна палма" в Кан, на 4 награди на "Европейската Филмова Академия", "Златен Глобус" и 5 награди "Сезар" закрива 17-ия София Филм Фест 2013Очаквано и съвсем заслужено, най-новият филм на Михаел Ханеке получи "Оскар" за чуждоезичен филм на церемонията по раздаване на 85-ите награди на Американската академия за кино. Два от конкурентите му в тази категория са включени в програмата на 17-ия София Филм Фест – норвежкия „Кон-Тики” и датския „Кралски афери”.Творбата на австрийския режисьор се състезаваше още в най-оспорваната и свръхпрестижна категория за „Най-добър филм”, също за оригинален сценарий и режисура и за главна женска роля. В програмата на Дома на киното тази седмица могат да бъдат видени големите победители – носителят на наградата за най-добър филм „Арго”, който получи общо 3 Оскара и притежателят на 4 златни статуетки „Животът на Пи” на Анг Лий, който бе удостоен с наградата за най-добър режисьор.Определената за най-добра актриса от Европейската филмова академия Еманюел Рива се конкурираше за наградата Оскар за най-добра актриса в главна роля с Наоми Уотс, Джесика Частейн, Дженифър Лоурънс и Куаванзаней Уолис. Интересен факт е, че Рива е най-възрастната актриса, номинирана за „Оскар” в тази категория (вчера, 24 февруари, навърши 86 години), и в същото време Уолис е най-младата – само на 9 години. Наградата бе присъдена на Лоурънс. Церемонията се състоя на 24 февруари в „Dolby Theater” в Холивуд.Филмът на Ханеке е трогателна любовна история между мъж и неговата съпруга, над която той бди през последните седмици от живота й. Режисьорът е избрал да наблюдава двама души, които се обичат и трябва да се справят с разпада на ежедневната рутина в една кризисна ситуация. „Любов” е впечатляващо произведение – въздействащ, вълнуващ филм, който докосва душата на всеки, но с достойнство и без излишен сантимент. Еманюел Рива и Жан-Луи Трентинян се раздават докрай, и ти се иска да им се притечеш на помощ, преди да разбереш, че изживяват любовта заради самите себе си. Филмът свършва, животът продължава...Творбата на Михаел Ханеке е филмът с най-много награди на Европейската филмова академия, носител на „Златна палма” за 2012 година, със „Златен Глобус” за чуждоезичен филм, с две награди БАФТА – за най-добър чуждоезичен филм и за най-добра актриса, с 5 награди „Сезар” (най-добър филм, най-добри режисьор, актьор и актриса, най-добър сценарий) и още 5 номинации за престижното френско отличие, както и с още повече от 20 авторитетни международни награди. Именно със специалната гала-премиера на „Любов” ще приключи международната програма 17-ия София Филм Фест – прожекцията е на 17 март в Зала 1. ... още »
Тони Палмър е сред водещите режисьори на музикални документални и игрални филми. Филмографията му наброява над 100 заглавия – от ранните му творби за „Бийтълс”, „Крийм”, Джими Хендрикс, Ленард Коен и Франк Запа до известните му портрети на Уолтън, Бритън, Стравински, Мария Калас, Шостакович, Пърсел и Менухин. Сред повече от 40-те международни отличия за работата му са 12 златни медала от Фестивала на киното и телевизията в Ню Йорк, многобройни номинации и награди за БАФТА и „Еми”. Той е единственият двукратен носител на престижната Държавна награда на Италия. Тони Палмър е и специален приятел на София Филм Фест, и само след няколко седмици с партньорската подкрепа на Британския съвет ще представи лично на кино-мело-маните най-новата си творба „Ноктюрно”. Прожекцията в София на 12 март в кино Люмиер е световната премиера на филма!„Ноктюрно“ (2013) е посветен на 100-годишнината от рождението на Бенджамин Бритън, която ще бъде отбелязана през 2013 г. Мнозина смятат Бритън за най-великия британски композитор от Хенри Пърсел насам, а Тони Палмър му е посветил четири игрални и документални филма. Новата му забележителна творба е посветена на неспокойствието на композитора, породено от световните катаклизми. Най-кървавото столетие в човешката история – ХХ век, разтърсва дълбоко душата на Бритън, не само защото той е убеден пацифист. Композиторът си задава въпроси за ролята на твореца в един объркан свят, за отговорността му пред обществото, за това какво е в състояние да запали творческата искра и какво е практическото предназначение на произведенията на изкуството. Вечната тема за жестокостта на хората един към друг е сред водещите за Бритън. Тя е и в основата на този филм.По повод 200-годишнината от рождението на Вагнер публиката на СФФ ще има възможност да види едноименна творба на Тони Палмър, влязла в историята на киното като „един от най-красивите филми на всички времена”. „Вагнер” (1983) е създаден по повод 100-годишнината от смъртта на гениалния немски композитор, диригент, режисьор и есеист, прочул се със своите опери.Филмът с участието на Ричард Бъртън, сър Лорънс Оливие и Ванеса Редгрейв, представлява богата панорамна картина на живота на Вагнер - преди Революцията от 1848 г., през годините на изгнание в Швейцария до спасяването му от запленения от музиката му крал Лудвиг Втори Баварски и последния му триумф в Байройт. Кинотворбата разглежда радикалните музикални и политически идеи на Вагнер, национализма му и дори антисемитизма му в контекста на времето, в което живее. Заснет е за по-малко от година с международен екип от 19 страни, на 200 места из цяла Европа, на някои от които действително са се развивали събитията от филма.Във „Вагнер” се появява и правнучката на великия композитор Дафне като принцеса Полин Метерних, която се е опитвала да помага на прадядо си в Париж и Виена. Сред най-безспорните достойнства на филма с реална дължина 7 часа и 36 минути е реалистичното пресъздаване на образа на Рихард Вагнер и избягването на неговото митологизиране.Тони Палмър не допуска ни най-малко туширане на реалните недостатъци на гениалния си герой. Антисемитизмът, ултра-патриотизмът и егоцентризмът на Вагнер са представени от Ричард Бъртън без смекчаване. Но независимо от тези не особено приятни страни на неговия характер, уникалната му дарба на композитор изпъква чрез неговата превъзходна музика, интерпретирана във филма от знаменития британски диригент от унгарски произход Джордж Шолти, който дирижира въздействащите изпълнения на няколко големи оркестъра.Документалният филм на Тони Палмър „Семейство Вагнер” (2010) напомня за операта на Вагнер „Пръстенът на нибелунгите”, защото подобно на нея ни среща с жадни за власт патриарси, бунтарски настроени млади хора и хиляди митове.„Семейство Вагнер” представя историята на фамилията Вагнер: от близостта й с Адолф Хитлер (снахата на Рихард – Уинифред, е членувала в нацистката партия) до неотдавнашните боричкания за директорската позиция на фестивала, посветен на музиката на Вагнер в Байройт (между враждуващите полусестри Катарина Вагнер и Ева Вагнер-Паские, които го ръководят). Сред всичките интриги и стремежи за власт някои членове на фамилията съвсем изгубват вяра в усещането за семейна принадлежност. Волфганг Вагнер – бивш директор на фестивала в Байройт, очевидно изгубил битките със своите родственици, въздъхва в едно от интервютата: „Семейството е произволна колекция от личности, с които делите общо фамилно име”.„Англия, моя Англия” (1995) e реалистичен и точен портрет на един от най-знаменитите композитори в английската история Хенри Пърсел. Чрез участието си в пиеса, група актьори от 60-те години на 20 век се отправят на пътешествие през 60-те години на 17 век в Англия – забележителния период, в който живее и твори композиторът. Въпреки многобройните опити да се създаде подробен портрет на личността на Хенри Пърсел, тя и до ден-днешен остава загадка. За англичаните той е почти митологична фигура. Пърсел получава висше благоволение да бъде погребан до органа в Уестминстърското абатство, а на плочата му пише, че в смъртта си той е отишъл на единственото място, което с хармонията си „може да превъзхожда създадената от него”... Любопитно е, че филмът на Тони Палмър е частично сниман в България, като големият пожар в Лондон е сниман на бреговете на Суходолското езеро, а сцени, свързани с последиците от лондонската чума от края на 17 век – в стария Пловдив.Колко бързо прелитат 20 години? Като миг или като блясък на сноп светлина през лентата... Тя още пази спомена за първия „Рок филм фест” – страст към музиката и киното, слети в едно... Забележителната годишнина е само повод да бъдат показани отново някои от класическите рок- филми на Тони Палмър, които са са срещали със софийската публика през годините... Почти четири десетилетия след премиерата си, „All My Loving” (1968) продължава да вълнува с прекрасните и лудешки изпълнения на онзи твърде шумен и шарен свят, с който ни среща. Филмът концентрира вниманието предимно върху британските рок-легенди. Комбинацията от концертни изпълнения и наситени с ексцентричност интервюта води до халюциогенно, психеделистично преживяване. Сред най-интригуващите моменти във филма са: споменът на Франк Запа за едно от най-странните му преживявания на сцената – концерт заедно с хора на американските морски пехотинци; „Дъ Ху” в две фази от турне – клубно изпълнение в началото на одисеята и енергичен концерт без задръжки; Джими Хендрикс, който пее “Wild Thing”; фотосесия на „Муди Блус”; частта, посветена на „Бийтълс” с участието на Пол Макартни, Ринго Стар и майката на Джордж Харисън. „Турнето те побърква” – така Франк Запа обяснява раждането на идеята за филма по време на турне с групата му „Мадърс ъф инвеншън”. „200 мотела” (1971) е жизнерадостен, маниашки и нестандартен кинопоглед към пътешествието на музиканите от бандата през всички мотели, концертни зали, градове, щати и групита. Няма и следа от опита за документална достоверност. Всички градове са обединени от фиктивния Сентървил, определен като „много приятно местенце за отглеждане на деца”. Особено значим факт за творбата е появата на Ринго Стар в ролята на Франк Запа, но… „200 мотела” е първият филм, заснет на видео и след това прехвърлен на 35 мм лента. Смесването на различни музикални жанрове - рок, електронна музика, класическа музика, изпълнена от Кралската филхармония - и кадрите с двойна експозиция, включително с анимация, превръщат филма в преживяване, което се помни много-много дълго време. „Последният концерт на „Крийм” (1974) е за историческия прощален концерт в лондонския Роял Албърт Хол на една от най-великите рок групи. В състава на супергрупата са Ерик Клептън на соло китарата, Джак Брус - бас и вокал и Джинджър Бейкър на барабаните. Изпълненията са магнетични – също толкова вълнуващо е да бъдат гледани, колкото и слушани! Всеки от музикантите е на път да се превърне в суперзвезда в своята територия, а във филма са включени очарователни бекстейдж-интервюта с всички тях. Сред акцентите в документалния разказ на Тони Палмър са дълга версия на „Sunshine of Your Love”, изпълнение на „White Room”, както и на други класически хитове на „Крийм”. През 1972 философски настроеният музикант Ленард Коен, един от най-влиятелните музиканти и композитори в последните 40 години, поет и писател, потегля на европейско турне, което стартира в Дъблин и завършва в Йерусалим. В групата му са Дженифър Уорнс, Рон Корнелиъс и Боб Джонстън. Тони Палмър ги следва от град на град с екипа си от четирима души и с бюджет от 35 000 британски лири. Само месец след приключване на турнето Палмър е готов с монтажа на първата версия на документалния филм. По желание на продуцента той предава целия заснет материал, без да подозира, че неговият асистент-монтажист се е обвързал с компанията да завърши филма. Така девет месеца по-късно се появява версия, която, по думите на Палмър, съдържа 50% от неговия материал, но е с променена структура, зле направен музикален монтаж и съвсем различен смисъл. Ако е бил запознат със съдържанието на филма тогава, той не би разрешил името му да стои под него.Години по-късно режисьорът премонтира заснетия през 1972 материал и така се ражда 106-минутният „Ленард Коен: Bird on A Wire”. Неговият филм показва върховите мигове на турнето, както и някои не толкова перфектни моменти от изпълненията и ни въвежда зад сцената, където Ленард Коен просто не забелязва камерата. Още от самото начало изпълнителят обещава на Тони Палмър не само безпрецедентен достъп навсякъде, но и свобода да интерпретира заснетото, както намери за добре... Филмът представя 17 от най-великите парчета на Коен, изпълнени по времето, когато бардът е във върхова форма, и разкрива трудностите и бъркотията, които съпътстват всяко турне. И въпреки несъвършенствата на тогавашната аудио- и звукозаписна технология, според Палмър се е запазило най-важното – духа на времето! ... още »
През 1997-ма година полицейската драма “Земя на ченгета” събра заедно две от най-големите звезди на американското кино - Робърт де Ниро и Силвестър Сталоун. Сега, шестнадесет години по-късно двамата актьори си партнират отново в спортната комедийна драма “Двубой от злоба” (“Grudge Match”), която ще тръгне по световните киноекрани в средата на месец ноември. Режисьор на филма е създателя на “Психаротерапия” Питър Сегал, а снимките протичат в момента в град Ню Орлиънс. От студиото Уорнър Брос се опитваха в продължение на две години да задвижат проекта, но графиците на Сталоун и Де Ниро не съвпадаха и имаше доста разногласия между продуцентите относно бюджета за снимки. За радост на началството на студиото през пролетта на 2012-та година двамата актьори потвърдиха намерението си да участват в лентата.Сценарият на “Двубой от злоба” разказва за двама вече пенсионирани боксьори и дългогодишни съперници, които решават да организират още една, последна среща помежду си. Робърт де Ниро и Силвестър Сталоун бяха привлечени към продукцията именно защото имат опит с популярни филмови истории за боксьори. Сталоун се превърна в звезда благодарение на ролята си на Роки Балбоа в “Роки”, а Де Ниро промени драстично физиката си и спечели “Оскар” за изпълнението си на Джейк Ла Мота в биографичната драма на Мартин Скорсезе “Разяреният бик”. По-голямата част от снимките на “Двубой от злоба” протекоха без много шум и основното което се дискутираше между киноманите беше как точно ще изглеждат 67-годишния Сталоун и 70-годишния Де Ниро на боксовия ринг.По всичко изглежда, че двамата актьори са се потрудили да бъдат в добра физическа форма за проекта и доказателство за това е разпространената първа снимка от снимачната площадка в Ню Орлиънс. На нея се виждат за първи път персонажите на Сталоун и Де Ниро, които във филма носят имената Били “Хлапето” МакГуиган и Хенри “Бръснача” Шарп.От Уорнър Брос заявиха, че “Двубой от злоба” ще наподобява режисирания от Клинт Истууд хит “Звездни каубои”, но с тази разлика, че действието ще се развива в света на бокса. Екранни партньори на Робърт де Ниро и Силвестър Сталоун са Ким Бейсингър, Кевин Харт, Алън Аркин и актьора от култовия сериал “Живите мъртви”, Джон Бърнтал.По думите на режисьора Питър Сегал “Двубой от злоба” ще бъде “уникален по рода си боксов филм”.Сегал: “Не мога да сетя за друг подобен филм. Знаех, че този проект ще бъде специален и знаех, че няма да можем да го направим ако Боб (Де Ниро) и Слай (Сталоун) не изявяваха интерес. Сценарият е страхотен и най-важното – героите са страхотни. Хората ще се влюбят в тези персонажи. Целта ни беше да направим забавен филм с много емоции и енергия. Историята не е нещо което не сме виждали преди, но сценаристите бяха конструирали сюжета по доста оригинален начин и със сигурност хората ще бъдат изненадани от някои неща във филма. С нетърпение очаквам момента в който ще съм на последния ред в киносалона и ще наблюдавам реакцията на публиката. Смятам, че хората ще се забавляват истински с този филм.”Снимките на “Двубой от злоба” ще приключат до няколко седмици, а Питър Сегал продуцира лентата заедно с Майкъл Юинг (“Смахнатият професор”) и Марк Стивън Джонсън (“Призрачен ездач”).Любопитно е да се отбележи, че за координирането и хореографията на боксовите срещи от Уорнър Брос привлякоха треньори по бокс от няколко различни страни, сред които Германия, Испания и Русия.Световната премиера на “Двубой от злоба” ще се състои на 15-ти ноември, 2013-та година. ... още »
Политическият трилър "Арго", описващ реални събития, свързани със служителите в американското посолство в Иран, взети за заложници през 1979 г., спечели "Оскар" за най-добър филм.Това е първият случай на награден с топ отличието на Американската академия за кинематографично изкуство и наука филм, чиито режисьор не участва в надпреварата за "Оскар" след "Да возиш мис Дейзи" през 1989 г. Въпреки че Бен Афлек не е номиниран в режисьорската категория, филмът му "Арго" се открои като фаворит, спечелвайки наградите на гилдиите на режисьорите, сценаристите, продуцентите и филмовите актьори. Лентата бе обявена за най-добра драма на наградите "Златен глобус", донесе и режисьорското отличие на Афлек и спечели британския еквивалент на "Оскар"-ите - БАФТА.Призът за най-добър филм за "Арго" бе приет от продуцентите на филма Бен Афлек, Джордж Клуни и Грант Хеслов. Заложническата драма се съревноваваше за топ отличието с филмите "Любов", "Зверовете от дивия Юг", "Джанго без окови", "Клетниците", "Животът на Пи", "Линкълн", "Наръчник на оптимиста", "30 минути след полунощ".Роденият в Тавайн режисьор Анг Лий спечели втория си "Оскар" за филма "Животът на Пи", създаден по едноименния роман на Ян Мартел. Лентата, получила 11 номинации за най-престижните киноотличия, бе възхвалявана от критиката за умението на Лий да вдъхне живот на подобна сложна литературна творба. Анг Лий печели приза за най-добър режисьор в година, която режисьорската надпревара бе една от противоречивите, тъй като от нея бяха изключени сочените за фаворити Бен Афлек и Катрин Бигълоу.58-годишният Анг Лий започва кариерата си като режисьор на китайскоезични филми. Първи "Оскар" през 2006 г. му носи драмата"Планината Броукбек", проследяваща сложната любовна история между двама каубои.Даниъл Дей-Луис стана първият актьор в историята на "Оскар"-ите, печелил три пъти наградата за най-добър актьор. 55-годишният Даниъл Дей-Луис, който има британско и ирландско гражданство, бе неизменен фаворит за "Оскар" за главна мъжка роля в наградния сезон. Той спечели всички основни отличия, сред които "Златен глобус", британския "Оскар" - наградата БАФТА, и приза на американската Гилдия на филмовите актьори.Даниъл Дей-Луис става и първият актьор, спечелил "Оскар" за превъплъщението си в образа на президент на САЩ. Предишните две награди "Оскар" за най-добър актьор на Даниъл Дей-Луис са за ролите му във филмите "Моят ляв крак" (1989 г.) и "Ще се лее кръв" (2007 г.)Актрисата Дженифър Лоурънс надделя в оспорваната надпревара с Джесика Частейн и спечели първата си награда "Оскар" за най-добра актриса. Отличието й бе присъдено за ролята й на млада вдовица в лентата "Наръчник на оптимиста" на режисьора Дейвид О'Ръсел.22-годишната Лорънс и преди е била номинирана за "Оскар" - за най-добра актриса през 2008 г. за изпълнението й във филма "Зимен дар".Ан Хатауей спечели първия си "Оскар" - за най-добра актриса в поддържаща роля - за превъплъщението си в образа на Фантин в мюзикъла "Клетниците". "Сбъдна се", заяви развълнуваната актриса, гледайки статуетката.30-годишната Ан Хатауей, сочена през наградния сезон за фаворит за приза за най-добра актриса в поддържаща роля, пожертва дългите си кестеняви коси, подложи се на драстично гладуване и отслабна с 11 килограма, и усъвършенства в продължение на шест месеца уменията си да плаче и да пее, за да изпълни сърцераздирателното парче "I Dreamed a Dream."Хатауей се пребори за наградата за най-добра актриса в поддържаща роля с конкурентки като носителките на "Оскар" Сали Фийлд, Хелън Хънт, и с номинираните и преди Ейми Адамс и Джаки Уивър.Ан Хатауей също има предишна номинация за най-престижното киноотличие - за най-добра актриса през 2008 г. за изпълнението й в драмата "Рейчъл се омъжи".30-годишната актриса е позната на зрителите с ролите си във филми като "Дневниците на принцесата", "Планината Броукбек", "Дяволът носи Прада", "Булчински войни", "Черният рицар: Възраждане".Кристоф Валц спечели втория си "Оскар" за най-добър актьор в поддържаща роля за четири години под режисурата на Куентин Тарантино. Този път престижното отличие му се присъжда за изпълнението му в лентата "Джанго без окови". "Участници сме в едно героично пътуване, героят е Тарантино", сподели със задавено вълнение Кристоф Валц, приемайки наградата.Австрийският актьор проби в Холивуд в ролята на очарователен, но зъл нацистки полковник във филма "Гадни копилета" на Куентин Тарантино. През 2010 г. ролята му донесе първата статуетка "Оскар" за най-добър актьор в поддържаща роля.Победата на тазгодишните награди носи на Кристоф Валц завидния рекорд от два "Оскар"-а от две номинации. В поддържащата категория австриецът бе предпочетен пред големи холивудски актьори като Робърт де Ниро и Томи Лий Джоунс и получи номинация за "Джанго без окови", с каквато се разминаха Леонардо ди Каприо и Джейми Фокс.Преди да бъде представен на Куентин Тарантино, 56-годишният Валц - син на сценични дизайнери, е работил предимно в германските театър, телевизия и кино. Тогавашните му опити да намери място в англоезични продукции остават неуспешни.Трогателната история "Любов", режисирана от Михаел Ханеке, спечели наградата за най-добър чуждоезичен филм, след като доминираше наградните церемонии в Европа и САЩ. Лентата - големият победител на кинофестивала в Кан, изненадващо получи пет номинации за "Оскар", в това число за най-добър филм, най-добър чуждоезичен филм, най-добър режисьор и сценарий за Михаел Ханеке, и най-добра актриса за Еманюел Рива."Храбро сърце" - историята на непокорна червенокоса принцеса, донесе на студио "Пиксар" седми "Оскар" за най-добра анимация.Историята на "Пиксар"/"Дисни" се развива в древна Шотландия и е фокусирана върху приключенията на тийн принцесата Мерида, която се противопоставя на майка си в желанието си да заобиколи традициите, за да следва собствения си път.Режисирана от Марк Андрюс и Бренда Чапман, самата анимация също се отклонява от традициите на "Пиксар" с фокуса си върху силен женски образ в главната роля. Лентата освен това пресъздава по-страховито чувство от предишните продукции на студиото, сред които "Играта на играчките" и "Колите".През 17-годишната си история студио "Пиксар" демонстрира умение както в правенето на филми, така и в печеленето на "Оскар"-и. Победата на "Храбро сърце" носи на "Пиксар" седма награда от въвеждането на категорията за най-добра анимация през2001 г.Американската академия за кинематографично изкуство и наука раздаде тази вечер за 85-и път най-престижните награди в света на киното - "Оскар"-ите. Церемонията се състоя в "Долби тиътър" в Лос Анджелис. ... още »
В номинирания за "Оскар" "Полет", всъщност не става дума толкова за самолети и летища, колкото за тежката борба на един мъж със собствените си демони. И една огромна, неразрешима морална дилема. Покрай анимационните си проекти ("Полярен експрес", "Беоулф") бяхме позабравили колко добре се справя Робърт Земекис с вероятно най-важния филмов жанр – драмата. "Полет" може и да не е новият му Форест Гъмп, но пък е силно завръщане към игралното кино, което вече остави своята следа в 2012. Със своя скромен бюджет и малък актьорски състав филмът набляга не на действие и впечатляваща визия, а на соловите включвания на отличния Дензъл Уошингтън и неговото взаимодействие със също така убедителната Кели Райли.- ПрограматаПричината „Полет” да лети ниско се корени в това, че хирургическият подход на Земекис не проличава никъде във филма. Няма го дори в началната свръх-динамична сцена на приземяване на самолета- сцена, в която старият Земекис би си поиграл много повече с гравитацията и перспективите, би изисквал по-голяма креативност с камерата и най-вероятно би заснел всичко в няколко дълги и брутални кадъра.Завръщането на Земекис е приемливо, но не вдъхновяващо. То не подчертава по никакъв начин следата, която той е оставил в киното. Нещо повече: то провокира и въпроса дали най-доброто от Земекис не е в миналото. Дали „Полет” е началото на края на неговата кариера в игралното кино или временна турбуленция предстои да разберем.- Начев, Operation KinoЕдин от малкото недостатъци на лентата може би е нейната дължина. С лека ръка бих спестил на уважаемия зрител поне четвърт час от иначе убедителните душевни терзания на Уошингтън. Няколко литра по-малко пиячка нямаше да ощетят изграждането на образа. Иначе изпълнението му е почти безупречно. През голяма част от времето филмът се доближава до моноспектакъл.- Рошо Иванов, filmche.netПървите 30-40 минути от "Полет" буквално ще ви залепят за седалката в киносалона. Филмът на Робърт Земекис стартира с такава ударна тяга, че ще се зачудите защо, по дяволите, "Арго" е най-коментираното заглавие в кино средите в сезона на всевъзможните награди отвъд океана."Полет" е преди всичко филм за вечните битки, които водим във и със себе си, като едновременно с това поставя и някои важни въпроси, свързани със способността да обвиняваме и прощаваме. А на вечните циници, които биха намерили завършека му за не дотам правдоподобен и логичен, бих дал за пример едно име - Ланс Армстронг.- Иван Венчев, Stand.bg ... още »
Остават само два дни Американската филмова академия за 85-ти път да раздаде своите награди. Филмът на Бен Афлек "Арго" е спряган за основен претендент за "Оскар", след като грабна престижните "Златен глобус", БАФТА и си тръгна с награда и от Гилдията на режисьорите. Въпрос на време е да разберем дали триумфът ще бъде пълен.Предлагаме ви деветте филма номинирани в категорията "най-добър филм". Вижте кои са техните предимства и недостатъци да се доближат до най-престижните филмови награда в света.ЛюбовТРЕЙЛЪР »Защо може да спечели:* Награда на "Любов" би издигнало мнението на европейските творци на арт кино за американската академия. А тя определено иска да изглежда добре в очите на публиката от Кан. Поне така мислим ние.* Филмът е едно дълбоко съзерцания върху любовта и старостта. А голяма част от журито на академията са възрастни, така че вероятността да бъдат "уцелени" от темата на филма е голяма.* След "Артистът" стана ясно, че френските филми могат да взимат големи награди на „Оскарите”. "Любов" вече взе две награди БАФТА, така че напрежението нараства.Защо няма да спечели:* Филмът е малък, замислен и тясно свързан с героите. Също така, е спечелил по-малко от 2 милиона долара в САЩ, а тези филми не печелят наградата за най-добър филм.* Няма номинация за монтаж. Всеки носител в категорията „най-добър филм” през последните 30 години има и номинация за монтаж. Това е лош знак.* Филмът е изцяло на език, който не е английски. До сега такъв филм не е печелил награда.АргоТРЕЙЛЪР »Защо може да спечели:* Най-големият претендент до момента е филма на Бен Афлек "Арго" - напрегната политическа драма с класен актьорски състав - точно типа филми, които Академията обича. Филмът също така натрупа и допълнителна сила, поради пренебрегването на Бен Афлек от режисьорските номинации.* Има номинация за монтаж (добър знак), номинация за адаптиран сценарий и е спечелил повече от 100 милиона долара в САЩ. Също така спечели големите награди – „Златен глобус”, БАФТА, награда от Актьорската гилдия, награда от Режисьорската гилдия и награда от Гилдията на продуцентите, което е много добър знак.* Показва Холивуд в героична светлина. Може ли Академията да устои на това?Защо няма да спечели* Липсата на режисьорска номинация е лош знак, предполагайки че Академията все пак може да не харесва филма колкото останалите гилдии.* Филмът може би е прекалено напрегнат трилър, за да спечели срещу по-обичайните „породисти” „оскарови” филми като "Линкълн" (биографичен), "Животът на Пи" (литературна адаптация) или "Наръчник на оптимиста" (душевна болест).* "Трудна свалка" с Бен Афлек. Може ли да има прошка за това нещо?Зверовете от дивия ЮгТРЕЙЛЪР »Защо може да спечели* Това е един зашеметяващо красив и уместен за времето си филм за природно бедствие, бедност, семейство и израстване.* Изпълненията са необикновени, а актьорите заемат най-голям процент от гласуващите.* Ще изпрати голямо послание, че независимите кино творци също са хора и заслужават голямо внимание.Защо няма да спечели* Някак си се усеща ежегодното чувство от типа номинация - "бъдете благодарни, че сте номинирани", които малките филми с нищожен шанс за спечелване получават.* Това е вторият филм, спечелил най-малко приходи в САЩ и освен ако филма не е "Войната е опиат", малка печалба означава и малък шанс за награда.* Филмът има непокорен и не толкова указателен сюжет, а не слабо-обособеният край намаля шансовете за „Оскар”. Академията е известна с това, че предпочита остротата и изтънчеността на филмите да е пресилена.Джанго без оковиТРЕЙЛЪР »Защо може да спечели* Перфектно направен и препълнен с невероятни изпълнения. Също така се заема с по-сериозна тема от повечето филми на Тарантино.* Номиниран е още за сценарий, операторско майсторство и поддържащ актьор, което не е зле. Освен това е втория по приходи филм в САЩ от номинираните.* Академията не иска да се обърне назад във времето след 20 години и да осъзнае, че не е дала голямата награда на един от режисьорите, формирал киното на своето поколение.Защо няма да спечели* Филмът е прекалено кървав, а подобни рядко печелят „най-добър филм”. Дори "Спасяването на редник Райън" изгуби пред чистия "Влюбеният Шекспир". Множеството противоречия относно темата на филма, езика в него и насилието може да блокира пътя към върха.* Липсват номинации за режисура и монтаж, което е лош знак.* Тарантино все още има репутацията на лошо момче, а Академията обикновено клони към по консервативния край на спектъра, когато става въпрос за „най-добър филм”.КлетницитеТРЕЙЛЪР »Защо може да спечели* Направен е от носител на „Оскар”. Базиран е на изключително популярен, но уважаван литературен източник. В него участват големи имена, които оставят настрана добрия си външен вид, докато пеят.* Филм за голям исторически момент, а Академията обича такива.* Справя се много добре в бокс офиса, което никога не намаля шансовете за успех (освен при "Аватар", който се справи прекалено добре в бокс офиса).Защо няма да спечели* Като оставим Хатауей настрана, филма сякаш няма достатъчен импулс, енергия, движеща сила.* Няма номинации за монтаж и режисура, което винаги е лош знак.* След политическите търкания и съпротивата на Франция относно инвазията на Ирак от САЩ, възможно ли е наистина филм за Франция да спечели?Животът на ПиТРЕЙЛЪР »Защо може да спечели* Изключително успешна адаптация на книга, която уж бе невъзможно за филмиране. "Животът на Пи" отлично съчетава приключение със задоволително комплексна второстепенна сюжетна линия.* Има всички нужни номинации - режисура, монтаж и сценарий, както и повече от 100 милиона приходи в САЩ, което почти се е превърнало в изискване за победителите.* Филмът е ужасно красив и може да задоволи едновременно техническия отдел на Академията, както и по-традиционно мислещите гласуващи.Защо няма да спечели* Може би е прекалено философски и източен за закоравелите американци.* Няма нито една актьорска номинация, което е лош знак.* Ще го накаже ли Академията за това, че е в 3D?ЛинкълнТРЕЙЛЪР »Защо може да спечели* Има повече номинации от всеки друг филм тази година - включително за режисура, сценарий, монтаж и три актьорски номинации. Освен това има най-много приходи в САЩ от всички номинирани.* Предлага един завладяващ и достоверен поглед върху светския светец - Ейбрахам Линкълн и е направен от един широко уважаван режисьор, който е приятел с по-голямата част от Холивуд.* Това може да прозвучи странно, но взимаме факта, че президент от Илинойс е преизбран, след което прави изключителна встъпителна реч, която оставя Америка оптимистично настроена. Паралелите са поразителни. Това само може да увеличи шансовете.Защо няма да спечели* Спилбърг печели най-добър филм само тогава, когато академията няма друга адекватна алтернатива. Той е печелил най-добър филм веднъж, за "Списъкът на Шиндлер". "Спасяването на редник Райън" му спечели режисура и нека не забравяме - адаптацията му по "Пурпурен цвят" получи 13 номинации и нито една награда.* Възможно е актьорската част от академията да предпочете "Наръчник на оптимиста", които получи най-много актьорски номинации при много по-малък мащаб. Докато продуцентите и режисьорите сякаш симпатизират повече на "Арго".* Гореспоменатите политически паралели могат да намалят шансовете му, ако прекалено силно се изтъкват.Наръчник на оптимистаТРЕЙЛЪР »Защо може да спечели* Актьорите го обожават и това е първия филм от десетилетия, който получава всичките актьорски номинации.* Има номинации за режисура и монтаж.* Филмът е привлекателен, лековат, но без да бъде безтегловен и засяга душевната болест, и спорта - две теми, на които Холивуд се наслаждава.Защо няма да спечели* Някак си не се усеща като достатъчно мащабен филм, за да грабне голямата награда. Особено в присъствието на политически насочените "Линкълн", "Враг номер едно" и "Арго".* Не взе наградата от Гилдията на актьорите, така че е възможно актьорите все пак да не го обичат толкова много.* Ако Куентин Тарантино има репутация на лошо момче, това важи с двойна сила за режисьора на "Да напляскаш маймунката".Враг номер едноТРЕЙЛЪР »Защо може да спечели* Филмът разказва за най-мащабното човешко издирване по един напрегнат, драматичен и на моменти изненадващо неполитически начин.* Режисурата е на Катрин Бигалоу, която е носител на наградата "Оскар" за филм и режисура и е със страхотен актьорски състав.* Спечели наградите на Американския филмов институт и Националния съвет на кинокритиците.Защо няма да спечели* Има неспирни противоречия относно сцените с измъчване и самите източници за сценария. До степента на разследване от Американския конгрес.* Все още не е достигнал 100 милиона долара в САЩ (но отново, "Войната е опиат" също не ги достигна), а Бигълоу не получи номинация за режисура.* Филмът получи множество номинации, но не успя да грабне награда преди "Оскарите".източник: Empireпревод: Стефан Димов ... още »
.jpg "Очаквайте \"Фюриоза: Сага за \"Лудия Макс\" след точно един месец в кината, 4DX и IMAX")
