Фестивални акценти от програмата „Киното днес“ на 26-ия София Филм ФестСред вдъхновяващите истории, селектирани в програмата „Киното днес“ на 26-ия СФФ, публиката ще има възможност да види носителя на Гран При от Кан 2021 „Купе номер 6“ на финландския режисьор Юхо Куосманен, познат на българската публика с неговия дебют „Най-щастливият ден в живота на Оли Маки“, спечелил приза за най-добър филм в „Особен поглед“ на Кан 2016. Вторият филм на Куосманен е адаптация по едноименния роман на художничката и писател Роза Ликсом и бе отличен също със специален диплом на Екуменическото жури в Кан. Сюжетът проследява млада финландка, която бяга от загадъчна любовна афера в Москва и решава да се качи на влак до арктическото пристанище Мурманск. Принудена е да сподели дългия път и спалния вагон с руски миньор, а тази неочаквана среща кара обитателите на купе номер 6 да се изправят пред истината за собствения си копнеж за човешка връзка. „Въпреки смразяващия студ, който цари в Мурманск, в отдалечения северозапад на Русия, в тази необичайна романтична история за непознати във влака има чудесна човешка топлина и хумор“, пише „The Guardian“.Германският режисьор Андреас Дрезен се стреми да разкаже историята на мъчителна несправедливост, случила се в Гуантанамо, без да губи надежда в човешкия вид. Най-новият му филм бе номиниран за „Златна мечка“ и получи две „Сребърни мечки“ на Берлинале 2022 – за най-добър сценарий и за най-добра роля (Мелтем Каплан), както и наградата на филмовата гилдия. „Рабие Курназ срещу Джордж У. Буш“ разказва историята на турско семейство, живеещо в Бремен – техният най-голям син е изпратен в лагер с обвинение в тероризъм. Непосредствено след атаките на 11 септември 2001, Мурат Курназ прави грешката да пътува до Пакистан на мюсюлманско поклонение, където е профилиран и предаден на американската армия. Възмутена от тази несправедливост, майка му Рабие е готова да премести небето и земята, за да си върне детето. С помощта на адвоката Бернхард Доке тя апелира към администрациите в Германия, Турция и САЩ за основното демократично право на справедлив процес.Вдъхновен от автобиографията на Мурат Курназ и базиран на личните разговори на режисьора със семейството на Курназ, филмът „Рабие Курназ срещу Джордж У. Буш“ хвърля светлина върху конкретен случай на провал на съдебната система. Като разглежда колосалната тема за демократичните ценности през алтруизма на майчината любов, тази история доказва, че самата способност да правиш добро е това, за което си струва да се борим.„Аутфит“ е режисьорски дебют на Греъм Мур, носител на „Оскар“ за сценария на „Игра на кодове“ (с Бенедикт Къмбърбач в ролята на Алън Тюринг). Главната роля в „Аутфит“ е поверена на друг носител на „Оскар“ – Марк Райлънс, удостоен със златния воин за ролята му в „Мостът на шпионите“ на Спилбърг. В дебюта на Мур Райлънс е британски шивач, който напуска родината си само с шивашките си ножици и се установява в Чикаго. Причината за неговия успех се дължи отчасти на покровителството от местните гангстери. В една съдбоносна нощ двама убийци почукват на вратата на шивача с молба за услуга. Залозите са високи и преди да се усети, героят на Райлънс е забъркан в смъртоносна игра на заблуди, лъжи и убийства.„Режисьорският дебют на Греъм Мур е стилен, но начинът, по който той оставя изпълненията да блеснат, прави най-голямо впечатление в този добре направен гангстерски филм“, пише „Варайъти“.„Рицари на справедливостта“ на сценариста и режисьор Андерс Томас Йенсен не разчита само на силното, авторитетно присъствие на всеобщия любимец Мадс Микелсен. Историята представлява наситен с емоционална дълбочина трилър на отмъщението, като сюжетът се концентрира върху разследване на причините за един пътен инцидент. Когато един от оцелелите споделя с героя на Микелсен, че според него и статистическите данни не става дума за случаен взрив във влака, при който загива съпругата на бившия военен на служба в Афганистан, те обединяват усилията си, за да разкрият истината и да бъде въздадена справедливост. Филмът получава високи оценки от страна на киноспециалистите и получава четири датски филмови награди от общо 15 номинации. Международната му премиера е в Ротердам през 2021, а след това обикаля филмови форуми буквално в цял свят. Зареждащо с особено напрежение е очакването да видим майсторството на Микелсен в ролята на суров и безскрупулен отмъстител.Световната премиера на ной-новия филм на американския независим режисьор Шон Бейкър беше в Кан, след това „Червената ракета“ обиколи Телурайд, Ню Йорк, Лондон, над 50 фестивала в цял свят – и навсякъде е посрещан с интерес. Режисьорът продължава темата за изпадналите маргинали на американското общество - след супер-успешните си „Tangerine“ и „Проектът Флорида“, който Бейкър имаше възможност да представи лично на 22-рия София Филм Фест, авторът усъвършенства умението си да конструира разказа със своя специфичен почерк – зрителите неусетно се превръщат в директни участници в историята и се ражда така жадуваното „съпреживяване“, което всъщност е тайната на истински добрите филми. „Червената ракета“ всъщност е човечен портрет, нарисуван с мрачни и забавни краски, на един уникален американски мошеник - застаряваща порно-звезда, и хората в неговия град, които не понасят присъствието му. Всички киноспециалисти са единодушни, че изпълнението на Саймън Рекс в главната роля е „магнетично“ и „истински наелектризиращо“. Бейкър остава верен на стремежа си към автентичност и непосредствен поглед, който постига като дава свобода на актьорите. Филмът е заснет в разгара на предизборната борба между Доналд Тръмп и Хилъри Клинтън през 2016 година и е неизбежно политическата обстановка да бъде част от фона на този сюжет. Ето какво споделя самият режисьор по повод очакванията към неговата творба: „A24 са безстрашни, когато взимат решения за разпространение на филми – според мен те ще посрещнат без резерви всичко, което може да се очаква като реакция към „Червената ракета“… Зная, че засягаме сложни теми и съм сигурен, че някои кадри и епизоди ще предизвикат вълнения. Но това е част от големия разговор за реалността… ще видим как ще бъде приет филма от публиката в Щатите. Осъзнавам, че ще има разделение на мненията и със сигурност ще очаквам доста писма от хейтъри, но това е съвсем в реда на нещата…“ ... още »
С програмата СФФ деца продължаваме традицията да показваме интригуващи филми на най-младите, бъдещи киноманиПрез 2021 година представихме на българската публика част от живота на Туве Янсон, обичаната в цял свят създателка на чаровните муминтроли. Този март предстои среща с част от нейните герои. „Приключенията на татко Мумин“ (2021) на режисьорката Ира Карпелан е великолепна стоп-моушън анимация, съвместна продукция между Финландия и Полша. Финландската сценаристка и продуцент Карпелан има опит с истории за любимите муминтроли - през 2017 година работи върху филма „Moomins and the Winter Wonderland“. Герой на новата история е муминтрол, който е ужилен от оса и трябва да „пази леглото“, а неговият татко Мумин решава да го развесели, като разказва за собствената си приключенска младост. Започва от трудното си детство, за бягството от сиропиталище и за съдбоносната си среща с изобретателя Ходжкинс, както и за изпитанията по време на силна буря на кораба „Ошун Окстра“ и приключенията си в царството на деспотичния Татко Джоунс. Татко Мумин създава колония, сприятелява се с призрак и в една нощ спасява мама Мумин от бурното море. Още един анимационен филм предлагаме на вниманието на най-младата фестивална публика в София – това е филмът „Грух-грух“ (2022) на Маша Халберстад, който идва при нас директно от Берлинале. Там копродукцията между Нидерландия и Белгия е номинирана за „Кристална мечка“ за най-добър филм в програмата „Generation Kplus“. Историята проследява 9-годишната Бабс, която расте в чудесно семейство, а един ден при тях пристига изненада от Америка – нейният дядо идва с подарък, прасенце на име Грух. След искрени увещания, че то ще се превърне в истински домашен любимец, след като бъде „обучено“ за кученце, всички се съгласяват, че Бабс може да го задържи, но се оказва, че дядото има специален план. Истината е, че той тайно участва в конкурс за колбаси и бъдещето на прасенцето съвсем не изглежда розово… Тази уникална стоп-моушън анимация е реализирана с голямо внимание към детайлите, а начина на живот и конфликта между поколенията са представени в комедиен стил със сериозен потенциал.Маша Халберстад прави авторска анимация за няколко игрални филма, включително „Taking Chances“, показан в секцията „Berlinale Generation“ през 2012 година. Режисьор е на множество анимационни късометражни филми, сериали и музикални видеоклипове. С продуцентката Марлийн Слот създават анимационното студио „Holy Motion“ с площ от 600 квадратни метра, в което е заснет дебютния ѝфилм „Грух-грух“. В момента Халберстад работи по „King Sausage“ - 20-минутна предистория на „Грух-грух“. Тя споделя, че обича стоп-моушън анимацията, стреми се да остане възможно най-аналогова и вярна на традициите в това изкуство, а в собственото си студио, заедно с прекрасния си екип, може да продуцира почти всичко. ... още »
Освободете се от това, което бяхте. Открийте този, който трябва да бъдете! Гледайте последния трейлър сега. „Морбиус“ е само в кината от 1 април 2022! ... още »
В програмата на 26-ия София Филм Фест ще откриете 10 заглавия, които не бива да пропускате„Жените в киното“ е основна тема на предстоящия София Филм Фест. На 1 март в Дома на киното стартира специална програма, посветена на жени-режисьори в съвременното българско кино. Началото дава особено актуалният днес филм на Иглика Трифонова „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син“, който ще бъде представен от неговия автор. Същият ден започва и програмата с филми на 10 изявени режисьорки в европейското кино.Клер Дени е една от легендарните личности на френското кино. Има причина, поради която филмите на френската режисьорка вдъхновяват киноманите – киното ѝ е фокусирано върху достоверността на човешкото поведение. Още с дебютния си пълнометражен филм „Шоколад“, създаден преди 34 години, Клер Дени е номинирана за „Златна палма“; три от филмите ѝ през следващите години са номинирани за „Златен лъв“. Наричат я режисьор-нихилист, а към творбите ѝ добавят епитети като „плашещи и недостъпни“. У нас през март, освен нейната нова творба „Двете страни на острието“ (2022), получила на Берлинале наградата „Сребърна мечка“ за режисура, с която на 10 март ще бъде открит 26-ия СФФ, българските зрители ще могат да видят и „Живот нависоко“ (2018) с Робърт Патинсън и Жулиет Бинош. Действието на филма се развива в космоса, дестинацията е близка до земята черна дупка, а екипажът на специалната станция е съставен от опасни затворници…Сузане Биер е една от най-талантливите съвременни режисьорки. Нейният филм „След сватбата“ (номиниран за „Оскар“) и заснетият в САЩ „Всичко, което изгубихме“ (с участието на Хали Бери и Бенисио дел Торо) са касови хитове. Игралният й дебют – шведско-датската копродукция „Фройд се изнася от къщи“, е удостоена с много международни награди. Следващият й шведски филм „Пансионът „Оскар“ е носител на Наградата на критиката от фестивала в Монреал. С датския „Единствената“, който печели одобрението на критиката и събира почти един милион зрители в родината си, Биер затвърждава репутацията си на успешен режисьор. Тя има в кариерата си и два боксофис хита – „Догма“-филмът „Обичам те завинаги“, селектиран за Сан Себастиан, Сънданс и Торонто, където печели Специална награда, и „Братя“, носител на Наградата на публиката в Сънданс и на приз за актьорска игра в Сан Себастиан. Филмът ѝ в „В един по-добър свят“ („In a Better World“, 2010) грабна „Оскар“ за чуждоезичен филм. Носител е и на „Златен глобус“ за най-добър чуждоезичен филм и европейска филмова награда за най-добър режисьор (2011). Творбата е интелигентна романтична комедия с горчив вкус, посветена на ограниченията, на които се натъкваме, когато се опитваме да контролираме личния си живот и обществото, в което живеем. Дали „развитата“ западна култура е правилният модел за един по-добър свят, или под повърхността ù се крият безпорядък и беззаконие. Имунизирани ли сме срещу хаоса или живеем в блажено неведение на ръба на анархията?Музата на великия Ингмар Бергман, Лив Улман е също сред жените на фокус в специалната линия на 26-ия СФФ. Най-младата актриса от „школата“ на Бергман от златните му години след Хариет Андершон, Биби Андершон и Ингрид Тулин, Лив Улман е и най-популярната норвежка звезда в шведското и световното кино. Утвърдила се като театрална актриса (с коронна роля в „Нора“ на Ибсен), тя дебютира в киното 20-годишна в края на 50-те и става изключително популярна след ролята си в „Персона“, който е едва петият й филм. От 1992 година се отдава и на режисьорска кариера, като два от заснетите от нея филми са по сценарий на Бергман. Пише книгата си „Промяна“ в годините, когато е на върха на славата - с роли в Холивуд, на Бродуей и в доста европейски копродукции. 26-ия СФФ ще представи Лив Улман с нейния филм „Госпожица Юлия“ (2014), в който главните роли са поверени на Джесика Частейн, Колин Фарел и Саманта Мортън. Действието е ситуирано в ирландската област Ферманаг през 1890-та година, а в центъра на сюжета е привлекателната Джули, която е дъщеря на влиятелен англо-ирландски граф. През една лятна вечер тя успява да прелъсти прислужника на баща си Жан (Колин Фарел). Тайната любовна връзка между двамата бързо се превръща в нещо много по-сериозно, а факта, че двамата са от различни социални прослойки не може да остане незабелязан.Филмът „Белгийският крал“ ще представи Джесика Удуърт в програмата „Жените-режисьори в европейското кино“. Тя е родена във Вашингтон през 1971 година. Има дипломи по литература от Принстън (1993) и документално кино от Станфорд (1999). През 90-те години работи като журналист и изпълнителен продуцент на документални филми в Париж, Хонконг и Пекин. След като печели стипендията „Фулбрайт“, през 2000 година в Мароко заснема и режисира документалния филм „The Virgin Diaries“, копродукция между европейски и американски телевизии. Всичките пълнометражни игрални филми на Удуърт са европейски копродукции и реализирани заедно със съпруга ѝ Петер Бросенс, с когото са съвместно сценаристи, режисьори и продуценти.„Белгийският крал” е четвъртият игрален филм на тандема Джесика Удуърт и Петер Бросенс, създаден в копродукция с България. „Един вулкан в Исландия изригна и се роди една идея – да пратим белгийския крал в Истанбул, да развихрим природно бедствие, да разпалим политическа криза и да го натирим на сухопътно пътешествие инкогнито към дома, което включва сблъсъци, премеждия и велики моменти. Иначе казано, същността на комедията е в попадането на неочаквани места, - споделят двамата режисьори. - Резултатът е „Белгийският крал” – пародия на документален роуд муви, разказващ за своенравен монарх, изгубен на Балканите.” Филмът е заснет почти изцяло в България, в него участва истински български фолклорен ансамбъл с певици от най-известните български хорове - „Мистерията на българските гласове”, „Филип Кутев”, квартет „Славей” и други, а Нина Николина има запомняща се актьорско присъствие.Знаменитата унгарска режисьорка Илдико Енеди, която председателства Международното жури на 22-рия СФФ, е сред важните дами в света на европейското и световното кино. Тя дебютира през 1989 година в Кан с филма „Моят ХХ век” („Az én XX. századom”), където получава наградата „Златна камера”. 25 години по-късно филмът й „За тялото и душата” („Testről és lélekről” / „On Body and Soul”) покори Берлинале и беше удостоен със „Златна мечка” в началото на 2017, като получи още наградите на ФИПРЕССИ, Екуменическото жури и на читателите на „Berliner Morgenpost”. „Това е история за две наранени, самотни души, които се опитват да живеят в жестокия свят, без да могат да го разберат и да бъдат разбрани от околните, предадена с толкова деликатно психологическо прозрение и със специфичния естетически почерк на творец като Илдико Енеди. Актьорските превъплъщения на Александра Борбели и Геза Морчани надминават всички очаквания и се доближават до абсолютното съвършенство. Филмът е авторска творба с изключителен емоционален заряд, необикновен разказ, който публиката приема с отворени обятия и овации”, пише Screen International.Сред женските имена в европейското кино, които получават заслужено внимание за своето творчество, е родената в Италия Аличе Рорвахер, позната на българските зрители с „Чудесата“ (2014) и „Щастливия Лазаро“ (2018). Режисьорката учи в Торино и Лисабон; работила е в документалното кино като монтажист и режисьор. Първият ѝигрален филм „Corpo celeste” е представен през 2011 година в Кан и получава номинация за „Златна камера”, а след това обикаля 15 авторитетни филмови форуми по света. Удостоен с награда за най-добър сценарий в Кан 2018, „Щастливия Лазаро“ срещата между наивното и добросърдечно момче Лазаро и Танкреди – млад благородник с богато въображение, които живеят в изолираното и много бедно селце Инвиолата. Тази история е за странното партньорство между двамата, превърнало се в ценно приятелство, което ще преведе Лазаро през времето в търсене на Танкреди. А когато за първи път той попада в големия град, Лазаро напомня на късче от миналото, изгубено в модерния свят… Филмът разкрива таланта на Рорвахер като сценарист и режисьор да съчетава убедително и очарователно естетиката, която следва традицията на неореализма, с елементи, присъщи на нейния авторски почерк, по своеобразен италиански маниер.Родената в Скопие Теона Стругар Митевска следва кино в Ню Йорк. Заедно със сестра си – актрисата Лабина Митевска и техния брат продуцират през 2004 година нейния пълнометражен дебют „Как убих светец“, а филмът ѝ „Аз съм от Титов Велес“, представен в конкурсната програма на 12-ия СФФ през 2008 година, печели специалната награда на журито в Сараево. Носителят на наградата „ЛУКС“ на Европейския парламент за 2019 година е неиният филм „Господ съществува, името й е Петруния“ (2019), разказващ историята на безработна жена, която успява да извади кръста от реката на Богоявление. Макар и да не се определя като феминистка, главната героиня отказва да се поддаде на исканията да върне кръста и решава да се бори за равни права. „Защо да нямам право на година щастие?“ – пита тя, тъй като „наградата“ за победителя в състезанието символизира именно това. „Господ съществува, името й е Петруния“ записва в актива си още пет приза, сред които и Наградата на филмовата гилдията и наградата на Екуменическото жури на кинофестивала в Берлин ’19.Ясмила Збанич е знаково име сред жените-режисьорки в съвременното европейско кино. Нейните филми „Гърбавица“ (2006), „Един ден в Сараево“ (2014) и „Островът на любовта“ (2014) са любими на зрителите не само на територията на Балканския полуостров. Един от акцентите в нейните филми е особено актуалната днес тема за войната - и как тя въздейства върху съдбите на оцелелите физически хора. През 2022 година българската публика ще има възможност да види отново нейния филм „Quo Vadis, Аида?“ (2020) – съвместна продукция между 9 европейски държави. Разказът отвежда зрителите в Босна, през юли 1995 година при Аида, която е преводач на Силите за опазване на мира към ООН в малкия град Сребреница. Нейното семейство е сред хилядите жители на града, които търсят подслон в лагера на ООН в мига, в който сръбската армия превзема града. Няма място за всички. Аида с големи мъки успява да вкара двамата си сина и съпруга си. Той дори е изпратен на преговори с Младич. По всичко изглежда, че полковниците и войниците на ООН са безсилни пред агресията му - те са и объркани, и страхливи. Аида опитва да спаси синовете си… Основният въпрос, който поставя Ясмила Збаниче е: Пред какво са изправени нейното семейство и нейният народ – избавление или смърт? Полската режисьорка Агнешка Холанд е любим фестивален гост на публиката на София Филм Фест – през 2017 година бе удостоена с Наградата на София за нейния принос към изкуството на киното. Най-новият ѝфилм „Шарлатан“ ще провокира отново през март българската публика. Вълнуващият разказ за човек, надарен с необикновени възможности, е представен на фона на тоталитаризма през 50-те години, като сюжетът е вдъхновен от личната история на лечителя Ян Миколашек, който използва уменията си, за да лекува всички нуждаещи се от неговите знания и умения. Сред високопоставените му пациенти са и президентът на Чехословакия Антонин Запотоцки. След като Запотоцки умира, Миколашек е арестуван от комунистическия режим…Забележителната немска режисьорка Маргарете фон Трота е родена през 1942 година в Берлин. След като завършва Мюнхенското училище по драма, започва да работи за различни немски театри. „Изгубената чест на Катарина Блум“ (1975) е режисьорският й дебют, заснет заедно с тогавашния й съпруг Шльондорф (с когото са заедно между 1971 и 1991 г.). „Второто пробуждане на Криста Клагес” е нейният самостоятелен дебют. Кариерата на Маргарете Фон Трота е белязана от куп награди, превърнали я в най-успешната жена-режисьор в Германия.„Хана Аренд” е първият дигитален филм на Маргарете фон Трота, посветен на известната немска мислителка и политолог. Преди началото на снимките, екипът се среща с много хора, познавали лично Аренд. За ролята е поканена Барбара Зукова, с която режисьорката работи за шести път. Хана Аренд е сред най-значимите имена от политическата теория на ХХ век. В академичните среди става известна с книгите си „Тоталитаризмът” и „Човешката ситуация”, а в публицистичните среди – с „Айхман в Йерусалим: репортаж за баналността на злото”. В началото Маргарете Фон Трота желае да пресъздаде живота на еврейката от Германия, но постепенно на преден план излиза процесът срещу Адолф Айхман, който Хана Аренд отразява за американското списание „Ню Йоркър”. Очакваме Маргарете фон Трота да гостува на София Филм Фест през есента на специално събитие, организирано в партньорство с Гьоте-институт.На 1 март (вторник) стартират специалните прожекции в Дома на киното, посветени на жените-режисьори в българското кино – представяме забележителни филми, които трябва непременно да видите на голям екран! ... още »
