Всяка форма на изкуството умее нещо, което не може да се изрази с друго изкуство 22.03.2023, 11:18 | синефиш.бг
Първият пълнометражен филм на израелската режисьорка Мааян Рип „Другата вдовица“ ни среща с вътршня свят на Ела, костюмографка в театъра, чиито любовник, жененият драматург и шеф на театъра Асаф, внезапно почива. Изгубила любовта си, Ела вече не може да пази тайната за нея - непрекъснато се връща в дома му, където семейството и съпругата му приемат близки и далечни познати на едноседмичното бдение (шива) и същевременно изпада все по-дълбоко в собствените си фантазии и съмнения.
Разговорът ни с режисьорката и сценаристка Маян Рип започва с въпроса как беше създаден сценария за „Другата вдовица“.
Това не е нещо, което се случва за един ден. Дълъг процес е. Тези идеи се развиваха през годините и после се събраха заедно в едно цяло. Избирала съм елементи, които най-добре служат на историята. „Другата вдовица“ разказва историята на Ела, чиито любим умира и тя отива на неговата шива, защото иска да жалее, но там никой не я познава. Тя се среща с жена му и семейството му и се сближава с тях, търси своето място в неговата смърт, но и в неговия живот. Така че тази нужда да скърбиш, да си разпозната като любовницата на някого, е най-важният елемент във филма - всичко друго му служи.
Иначе всичко започна от моя лична история - как обичах някой, който си имаше друга, и това беше невъзможна любов. Написах сценарий за мен и за него и после си казах - има милиарди такива истории, много е скучно. Намразих човека, докато пишех. Казах си, че ми се иска да умре. И после видях, че това е интересно. Ако героят умре, какво ще направи моя персонаж, къде ще иде. Исках нуждата да скърби да я обладаае. тя иска да жалее с другите опечалени, но това да е тайна. Да не може да каже на никого, да трябва да се престува, че всичко е нормално. Казах си, че театърът е добър начин това да се изрази. Имаш демоните на сцената, историята на Медея, най-великата любовница, архетипа на ревността.
Ела се опитва не само да скърби, но и да съществува, да я има самата нея, тя отчаяно се опитва да се заяви, да се върне в реалността. Да я видят.
„Ако в гората падне дърво и никой не го чуе, случило ли се е наистина?“ Ако никой не знае за тази любов, имало ли я е? В моя филм е важен въпросът какво е истина и какво не е.
Също и в каква роля ще се облечеш. Например Ела облича плачещата рокля на Медея, която е ушила за представлението, и от която се леят сълзи, макар да не е актриса и да не е свикнала да сменя костюмите.
Понеже самата аз съм работила като костюмограф за киното, мога да ви кажа, че шиенето и подбора винаги се случват на юруш, набързо, без бюджет, затова пробваме всичко първо върху себе си. Ела слага роклята на Медея, за да я пробва, но в момента, в който я облича, всичко се разпада. Тя плаче толкова много, че подът се наводнява. И това е още един такъв момент на разколебаване в реалността, защото е ясно, че актрисата никога не може да „напълни“ роклята със сълзи така, както дизайнерката Ела я е замислила. Във филма има две противоречащи си реалности. Само когато си в едната, можеш да разбереш дълбоката скръб на другата жена.
Театърът е и цел, и средство в „Другата вдовица“...
Баща ми е театрален режисьор. Винаги съм искала да се отдалеча максимално от света на родителите си и от театъра. Затова отидох да уча мода и дизайн... Но оттам някак се приближих към сценографията и костюмите в киното, реших да уча това, започнах да се занимавам с кино и накрая се оказа, че правя точно същото като баща си. Станах режисьор.
Всяка форма на изкуството умее нещо, което не може да се изрази с друго изкуство. Почувствах, че този филм ни позволява да се гмурнем в един вътрешен свят, точно обратен на театъра - без думи, в близък план и близо до сърцето на героинята. Обичам театъра, но там е различно - гледаш сцената отдалеч и виждаш цялата картина. А в киното можеш да влезеш в душата на героинята и да гледаш през нейните очи.
Какво научава един режисьор от сценичния дизайн и костюмографията? Не е обичайно сценографите да стават режисьори.
Преди да уча кино, се занимавах с изобразително изкуство - именно затова де ориентирах към сценография. Но след като се захванах с киното, изведнъж ми хареса да съм режисьор. Оказа се, че се чувствам много естествено зад камерата. За да си добър режисьор, задължително трябва да си изпитал всички други занаяти в киното. Дори и непрофесионално, но да имаш опит. Факт е, че докато пишех този филм, трябваше да се издържам с дизайн на костюми. Страхувах сеако започна с режисурата за пари, това ще я омърси. Исках дизайнът да е професия за мен, а режисурата да е мечта. Но това пък ми позволи да присъствам на много снимачни площадки и да разбера как се работи, да свикна с ритъма на работа, защото е много страшно да си режисьор за пръв път. 30 души един през друг те питат сто въпроса и трябва бързо и точно да отговоряш, да знаеш точно какво искаш и кого да го поискаш. Наблюдаването на много режисьори ми даде сила и опит, те ме направиха по-уверена като режисьор. А и визуалното е много застъпено в моя филм. Беше част от сценария. Виждах цветовете, роклята, гмуркането в морето от черни дрехи. Впрочем и музиката беше много важна за нас. Адам Уейнгрод беше нашият композитор и с него се опитвахме да изградим света на филма чрез музика. От едната страна е Наташа, съпругата - с нейната строга, сложна, класическа музика, организирана, без място за импровизация; от другата страна е театъра с груба, ритмична музика, с много по-танцувални, телесни ритми, и когато в сънищата и фантазиите на Ела двата свята се смесват, ние се опитвахме да подлудим и музиката - например челото да излезе от релси и да започне да свири фалшиво. Докато пишех сценария, вече си представях музиката. Много голям късмет имах, че Адам Уейнгрод успя да развие тези идеи на по-високо ниво.
Режисьорката Мааян Рип е специален гост на София Филм Фест и лично ще представи своя филм тази вечер за първи път пред българската публика! Прожекцията е с начален час 18:00, а мястото е Домът на киното!
12 заглавия от цял свят 30.01.2023, 09:32 | синефиш.бг
Международният конкурс на София Филм Фест за първи и втори игрални филми включва 12 заглавия от цял свят, които ще бъдат оценявани от жури с председател номинираният за Оскар режисьор Милчо Манчевски. Освен вече обявените филми „Добрият шофьор“ на Тонислав Христов (Финландия-България) и „Изкуството да падаш“ на Орлин Милчев, представяме още 6 интригуващи творби.
„Скитница“ на полския режисьор Михал Хмиелевски е дебютна копродукция между Полша и САЩ, създадена с подкрепата на Вим Вендерс, който е в ролята на изпълнителен продуцент. Хмиелевски е полски режисьор, сценарист и фотограф, автор на музикални видеоклипове, късометражни и експериментални филми, които са представяни и награждавани на много фестивали по света. Историята на неговия пълнометражен дебют е вдъхновена от мистериозното безследно изчезване на певицата Кони Конвърс през 1974 година. Филмът е своеобразен роуд муви в духа на „Париж, щата Тексас“ на Вендерс, който проследява главната героиня Сара в нейното безцелно лутане, случайни срещи и мимолетни връзки, които я провокират да търси своето място в света…
Във фокуса на копродукцията между Германия, Иран и Турция „Без край“ на иранския режисьор Надер Сайвар са човешките взаимоотношения и пречупването на реалността през лъжата. Животът на Аяз се превръща в ад, след като се поддава на провокациите на тайната поливция и се превръща в доносник. „Без край“ е втори филм за сценариста и режисьор Сайвар, спечелил заедно с Джафар Панахи, който е консултант на филма, наградата за най-добър сценарий на фестивала в Кан за „Три лица“.
В дебюта на германския режисьор Йоахим Неф „Нощен пазач“ младеж е в период на пробация след присъда за непредумишлено убийство. Когато го освобождават от затвора предсрочно, Пол започва работа като нощен пазач в университет, докато си намери постоянно място за обучение. Останал без цел и измъчван от спомени, той се опитва да се впише в обществото, но демоните от миналото не го оставят на мира. Йоахим Неф работи по комерсиални и независими филмови проекти като режисьор и монтажист; името му стои върху реклами за BMW, McDonalds, Barbour, Williams F1 Racing. Дебютният му филм е продуциран от неговата компания „Blue Hour Films“.
Впечатляващият дебют на Маян Рип „Другата вдовица“ е „елегантен и емпатичен портрет на най-охулвания женски персонаж – „другата жена“, съчетаващ ярки, детайлни черти на характера с подходящо театрално разточителство, за да постигне завладяващ ефект“, пише „Screen Daily“. Костюмният дизайнер Ела дръзко решава да присъства на седемдневния траур Шива в дома на починалия драматург Асаф, с когото са били дългогодишни любовници. Скръбта сближава Ела с вдовицата и брата на режисьора до мига, в който излизането наяве на истината за тайната връзка, е в състояние да взриви ритуала и да застраши премиерата на новата пиеса, по която са работили Асаф и Ела.
Действието в „Щипка карамфил“ на Бекир Бюлбюл се развива в Югоизточен Анадол. Главният герой Муса пренася трупа на починалата си съпруга заедно с внучката си. Липсата на средства го принуждава да търси случаен превоз по пътя. Ситуацията се усложнява, тъй като родното им село е на границата, където се води война. Режисьорът учи театър в университета в Истанбул, след което преподава кино и театър и участва в създаването на няколко късометражни филма преди да дебютира с „Моите малки думи“ през 2018 година. „Щипка карамфил“ е негов втори филм.
Копродукцията на Мексико и Италия „Червените обувки“ е пълнометражният дебют на Карлос Айхелман Кайзер. Той е роден в Мексико, учи режисура и продуцентство в Мадрид. Между 2006 и 2010 година работи като изпълнителен продуцент на телевизионни сериали, а през 2011 основава „Wabi Productions“, която продуцира документалния филм на Триша Зиф „Човекът, който видя твърде много“ (2016). През 2018 година по време на литературна работилница, ръководена от Майкъл Роу. „Червените обувки“ разказва за възрастен селянин, живеещ в мексиканските планини, който е принуден да замине за столицата, за да погребе дъщеря си, загинала при трагични обстоятелства. По пътя той се сблъсква с брутален и непознат свят, но намира и ново приятелство.
Останалите участници в Международния конкурс на 27-ия София Филм Фест ще бъдат представени допълнително.